Как една майка на дете с аутизъм превъръща своето хоби в бизнес с кауза

Й овка Христова е майка на две деца, творец, арт терапевт. Води онлайн курсове за педагози, които работят с деца и младежи с увреждания, има онлайн магазин за продажба на вълна.

Вярва, че всеки може да майстори, а за някои хора и за децата това е начин да добият увереност и да се развият. Йовка е един от участниците в първото издание на Академия за социални предприемачи.

За това как е превърнала хобито си в работа, какво е да живееш в семейство с дете със специфични нужди и как Академията за социални предприемачи ѝ е помогнала, тя споделя в следващото интервю.

- Как започна да се занимаш с приложна терапия?

- Когато диагностицираха дъщеря ми Йоана с аутизъм, осъзнах, че не мога да се върна на работа. Когато имаш дете с увреждания разполагаш с много малко от времето си. То е разпределено между водене на терапия, учене вкъщи, обгрижване - нямаш възможност да започнеш работа като всички останали хора и както си работел преди.

В един момент се появи възможност за нов вид терапия за нея и трябваше да намеря средства. Чудех се как и се сетих, че мога да правя ръчна украса.

Започнах да шия елхички и ангели от памучни платове докато пеех вечер приспивни песни на децата. Изкарах 300 лв. от продажбата им за седмица. И осъзнах, че мога да не ходя на работа, но правейки нещо в свободното си време, мога да помагам на семейството си. Направих изложба с пачуърк пана е една галерия и ме поканиха да водя ателиета по приложна терапия там.

ВИЖТЕ ТВОРЕНИЯТА НА ЙОВКА В НАШАТА ГАЛЕРИЯ

Така че, ако Йоана беше прекрасно дете в норма, щях да продължа да преподавам в училище математика. Но нейният аутизъм, въпреки всички ограничения и неудобства, ми помогна да порастна в нещо, което иначе не бих имала смелост да направя. Дадох си сметка, че мога да помагам - на нея и на други.

Казах си: “Щом има голяма вероятност да не проговориш, но трябва да те науча да общуваме, да четеш и да пишеш, да имаш възможности за развитие - то трябва да ти помогна да намерим това, в което си добра. За да имаш работа, социални контакти и възможности пред себе си.”

Защото на мен хобитата ми помогнаха в труден момент. Не е казано, че човек трябва да е на компютър или в предприятие, за да работи - има много възможности. Всички имаме хобита, но много ги неглижираме, защото не са основния ни доход. Казваме си, че това всеки го може. Но когато се наложи, може да използваме това хоби. Синът ми се шегува често: “Мама превърна хобито си в работа, а работата - в хоби.”

- Какво дават заниманията с теб на Йоана и другите деца?

- Знам, че помагат, защото виждам блясъка в очите им. Те не се справят с толкова неща, толкова неща им причиняват дискомфорт. И когато видят, че има нещо, в което са добри, че могат да направят с пръстите си нещо красиво, продаваемо - това им дава уереност и щастие.

Ясно си спомням например как с едно момиченце със Синдром на Даун работихме с вълна, станчета, хартия и когато ѝ занесох големия стан, очите ѝ блеснаха и тя каза “Аз съм тук!” И работи един час без да спре - това е нещо голямо за тях!

То е работен процес, който им е приятен. Той ги прави по уверени, по усмихнати. На фона на всички трудности, които имаме като семейства с човек с увреждания, имаме голяма нужда от повече усмивки, подкрепа, насърчение и вдъхновение.

- От къде идва твоето вдъхновение, от тези усмивки ли?

- Те са много ценни - както за един товрец е мотивиращо да види колко високо оценена е творбата му. Имам и пълната подкрепа на моето семейство, което не е без значение. Когато стартираш нещо ново, трябва да имаш пълната подкрепа и някой, който да те побутва.

- Защо реши да се запишеш в Академия за социални предприемачи тогава?

- Защото винаги съм усещала, че нещо не ми достига, всичките ми занимания и каузи ми помагат да купувам материали за работата с деца. От тях аз не си заделям заплата и когато хората ме попитат “Какво работиш”, аз казвам “Ами… нищо.” Защото сме свикнали, че работата е: отиваш, правиш нещо, получаваш заплата. А тук правиш нещо, влагаш изкараните пари в нещо друго и прагматично, финансово погледнато то е едно… ами, нищо.

Дадох си сметка, че ми липсват доста неща, не е просто да имаш кауза и да вярваш в нещо. Много важен е ентусиазма, но понякога умората и невъзможността да го направиш по най-добрия начин съсипват тази креативност и ентусиазъм.

Осъзнах, че Академията е едно събитие, което не бива да пропускам, което ще ми помогне още малко, за да съм по-добра, ефектвна и успешна в това, което правя.

- Какво ти даде Академията?

- Академията е изключително ценно преживяване и я препоръчвам на всички! Тя ти дава един цялостен поглед върху нещата и как трябва да се случват. Дава теоретични знания, които после прилагаш в своята идея.

Общуваш с изключителни хора, които са много топли, мотивиращи. Виждаш как живеят за каузите си! И се получават много добри партньорства и приятелства. Метноритие са едно от най-ценните неща - имаш досег до хора, които са експерти в сферата, която те интересува. Те ти дават ценни съвети. Побутват те да излезеш от рамката, в която си се пъхнал, да разшириш кръгозора си и възможностите, които до тогава не си виждал.

Академията ми даде много компоненти, които, събрани заедно, дават постоянност, сигурност и по-дълъг път на твоята идея. Тя ми помогна много.

Е, все още не си отделям пари за заплата и за себе си, защото имам по-голямата цел, която гоня, но се надявам в един момент, когато нещата са стабилни, всеки да получава пари за труда си.

- Как работата ти ще стане по-стабилна?

- Един от начините е да не върша всичко сама, да включа мои приятели и доброволци, които искат да подкрепят идеята. Всеки да прави това, в което е добър, за да създадем добре работещо социално предприятия.

Искам да отворя Център, който в момента ремонтирам. Той ще предлага занимания за деца с увреждания - арт и трудо терапия. Ще има работа с логопед, специален педагог, четене за деца с аутизъм, със Синдром на Даун, но и за обикновени деца, които имат затруднения да научат материала.

Всичко ще е в игри. Има толкова методики, които помагат на децата да учат в пъти по-лесно и е грехота да ги караме да учат по стандартния начин, в който сядаш, четеш и повтаряш нещо, докато го научиш.

Ще има и място за родителите на децата с увреждания, които да могат да споделят, да майсторят, да придобиват нови умения, да споделят проблеми, тревоги, радости. Лично съм преживяла колко е ценно това. Искам Центърът да е място, каквото родители като мен биха искали да има за децата им.

- Как събираш пари за отварянето на центъра?

- Правя и приложни занимания за възрастни в тяхното работно пространство, за които те си плащат. Издадох и книжка наскоро - “Вълнени истории”. Създадох я, защото искам да споделя опита си с родителите, които майсторят, за покажат на децата си нещо ново, с педагозите, които ряботят с деца и младежи с увреждания. Не съм спесила нищо, от това, което знам. Всички приходи от книжката отиват за Центъра.

- След всичко казано до тук - смяташ ли, че ти си социален предприемач? Какво според теб е социалното предприемачество?

- Да подобряваш средата, в която си, да подкрепяш новото, което смяташ, че си заслужава да бъде видяно и да се издържаш от това. Имаш работа, в която вярваш като кауза, но тя ти носи и приход, който ти позволява да живееш нормално.

- Какво би казала на хората, които обмислят да станат социални предприемачи, обмислят да поемат по твоя път?

- Ще съм много щастлива, ако го напраят. Когато човек има кауза и вярва колко полезна би била, този ентусиазъм е много заразителен. Той не е само твой ентусиазъм, а се разпръсква във всичките ти контакти и сфери на влияние. Получава се ефекта - предай нататък и подкрепи някой, който все още се нуждае от подкрепа и насърчение. Защото, нали именно, тези хора променят света?

Ако и ти искаш да станеш успешен социален предприемач, включи се във второто издание на Академия за социални предприемачи!

Кандидатсвай до 21 май на www.se-academy.bg, за да спечелиш място в Академията и една от 30 стипендии от 50% с финансовата подкрепа на Програма Европа към Столична община.

Академия за социални предприемачи се осъществява от Reach for Change Bulgaria и The Business Institute.