В „Супер Марио Галактика: Филмът“ се запознаваме с Йоши – пухкав зелен динозавър с розови обувки, който изглежда като гумена играчка за баня. Срещаме и армия от Луми – прекалено сладки иридесцентни звезди в дизайнерски цветове, братовчеди на Лумали от първия филм. Но докато Лумали имаше забавно депресивно излъчване, новите са просто генетични светещи талисмани, които повтарят „Мама!“. „Мамата“, за която говорят, е принцеса Розалина – осиновителката на Лумите (как се е случило това? Защо изобщо питаме?), която се оказва сестра на принцеса Пийч. В откриващата сцена Розалина е отвлечена от гигантски дроид, който мени формата си и я отвежда в открития Космос, където се развива целият филм. И наистина имам предвид в Космоса, тъй като действието никога не се задържа на една планета достатъчно дълго, за да създаде усещане за място.
ВНИМАНИЕ: Текстът съдържа спойлери за сюжета на филма!
Какво казва в своята рецензия за Variety Оуен Глайберман:
Въпросният дроид се управлява от Боузър-младши, който е като плюшена мини версия на баща си. Той, разбира се, има проблеми с баща си, но ще ги разреши, тъй като Боузър не е изчезнал. Той просто е много малък (това се случи, след като беше поразен в края на първия филм) и сега е доста смирен – до степен, в която всъщност става приятел на нашите герои за известно време и дори не изпява нито една песен (точно така – в този филм няма продължение на „Peaches“). След това Боузър отново става голям, събира се със сина си и двамата се съгласяват да управляват вселената заедно, но по някакъв начин двама Боузъровци са по-малко впечатляващи от един.
Трябва да спомена, че филмът включва и сърдития Тоуд, Медената кралица , която управлява галактиката Меден кошер, и Уарт, който можеше спокойно да се казва Кралят Жаба. Появяват се още жителите на мексиканско село в червената пустиня, гигантска пчела, роботът Rob, истински Тиранозавър рекс, гигантски лилав дракон и Фокс Маклауд – наперен пилот, който е нещо като кръстоска между Хан Соло и Рокет от „Пазителите на галактиката“.
Споменах ли, че Марио и Луиджи, онези смели мустакати водопроводчици от Бруклин, също са в „Супер Марио Галактика“? Определено са там, макар често да изглеждат като странични фигури. Те са на своята собствена галактическа мисия, опитвайки се да спрат двамата Боузъровци и да помогнат на принцеса Пийч да спаси пленената си сестра. Тя и Марио имат взаимни симпатии, но това също изглежда претупано, тъй като романтиката не е вплетена в сюжетната линия. Всъщност нищо не е. Нито един от тези герои, включително Марио и Луиджи, не заема центъра на филма. И това е така, защото филмът просто няма център.
Лентата не спира да ви засипва с неща. Това е истинска лавина от препратки (Easter eggs) към видеоигрите, но макар всичко да е създадено, за да се хареса на младите геймъри, не смятам, че филмът пресъздава удоволствието от самата игра. Първият филм всъщност го направи и успя същевременно да бъде забавна история за деца и възрастни. Беше една от най-добрите анимации от години.
„Супер Марио Галактика“ е една от най-лошите. Режисьорите (Арън Хорват и Майкъл Йеленик) и сценаристът (Матю Фогел) са същите, но въпреки проблясъците на визуално съвършенство, изглежда сякаш тези талантливи артисти са били подменени. Имате чувството, че този път шефовете на Nintendo са поели контрола. Филмът е пълен със сцени на тичане, скачане, гонитби, падане в лава и битки, но нищо не е трайно. Това е луда бъркотия – продукт, създаден само с цел реклама.
Първият филм имаше център в лицето на Боузър, когото Джак Блек изигра като самовлюбен суперзлодей и развратен романтик. Целият сюжет се въртеше около любовта му към принцеса Пийч. Сега обаче фактът, че Блек не получава шанс да изпее песен, ще разочарова цяла галактика от фенове. Вместо това двамата Боузъровци изглеждат по-скоро безобидни: просто поредните зъбни колела в машината на филма за визуално забавление.
„Супер Марио Галактика“ е толкова трескав по един безличен начин, че изглежда сякаш целият филм има нужда от успокоителни. И все пак, като търговско начинание, този претрупан с препратки лов на великденски яйца вероятно ще пожъне успех. Филмът третира историята си като изтъркано приключение, защото е фокусиран върху кратките моменти на разпознаване за геймърите. И това е разочароващо. След десетилетия на ужасни екранизации, първият „Супер Марио“ и миналогодишният „Minecraft: Филмът“ бяха доказателство, че игрите на голям екран могат да бъдат истинско забавление. Да се надяваме, че „Галактика“ не вещае завръщане към дните на видеоигрите като ефектен, но превъзбуден хаос.
