Красимира Хаджииванова е една от двете създателки (заедно с Елисавета Белобрадова) на популярния онлайн проект Майко Мила!, и социалното предприятие ОлеМале в подкрепа на майки на деца с увреждания. Била е част от различни онлайн медийни групи, известна е и като блогър, а отскоро се занимава и със стендъп изяви във формацията Три жени на микрофона. Днес я хващаме в малкото ѝ свободни минути, за да я разпитаме какво е да се занимаваш с толкова много неща наведнъж, как се грижи за това да е във форма и защо е важно жените да се грижат за здравето си (в случай, че не го знаят).
Интервюто се случва със съдействието на Flexofytol - най-добре проученият продукт с куркумин за третиране на проблеми със ставите, със 7000 пъти по-добра разтворимост на активното вещество спрямо обикновен прах или екстракт от куркума.
Как поддържате форма е въпрос за 1 000 000 лева, особено за жени с деца. Помага ли тичането покрай детето или трябва и нещо допълнително?
Движението, като съзнателна част от живота, е мой приоритет в последните 10 години. Преди това в общи линии се движех просто за да стигна от едно място до друго и ако е възможно – по най-краткия път. Ненавиждах катеренето по планини и гледах на планинарите като на някакви идиоти, станали по нощите да се катерят по чукарите.
Така си живеех безгрижно и изведнъж се събудих на 29 години, с адски болки в кръста, с усещането, че в тялото ми живее една грохнала старица, нонстоп увита в шалове и пиеща обезболяващи. Поживях така известно време и накрая ми омръзна. Казах си, че това повече не може да продължава, защото какво ще правя, когато наистина остарея?
И започнах да спортувам. Оттогава не съм спирала да го правя и така движението вече е част от живота ми напълно осъзнато.
Мързелът, разбира се, винаги се опитва да надигне глава и да вземе превес, но го сритвам в някой ъгъл дори и в най-тежките моменти, като например на Бъдни вечер. Имам дори снимка от фитнеса миналата година на 24 декември.
Иначе търчането покрай детето също помага, но често и натоварва, защото то е свързано с много навеждане, вдигане, слагане и прочие движения, изпълнявани по шест хиляди пъти на ден, често не по най-щадящия и правилен за тялото начин.
Това, ако си човек без двигателна култура, може да ти докара куп болежки и неразположения, най-вече в кръста и ръцете. Така че, аз си спортувам три пъти седмично – ходя на фитнес, където тренирам с тежести, и това е начин на живот от 2009 година насам, дори и когато бях бременна. Тежестите са чудесен начин да ги укрепиш тия мускули на нещастния ти кръст, да се научиш да клякаш, вместо да се навеждаш, да се научиш да носиш 40 кила на гърба си и, въобще, да се подготвиш за живота като майка, който доста наподобява живота на един пехотинец.
Успоредно с това трениране гледам да ходя повече. Сложила съм си минимален праг от 6000 стъпки на ден в приложението, което ми брои крачките. Случва се и да не ги правя, но имам и моменти, в които правя и по 15 000. Когато детето беше малко, ходех с количката като ненормална по 14 километра на ден... Така че – ето ти опция да се движиш дори и да нямаш време за фитнес. Грабваш количката и въртиш километрите с нея.
Трудно ли е да намериш баланс между личния и професионалния живот и къде там е разположена грижата за теб самата?
Това винаги е било една от най-трудните задачи за мен. Клоня към работохолизма открай време и това неминуемо се отразява на личния ми живот, и въобще на мен самата. От няколко години обаче съм поставила приоритети и се опитвам да ги спазвам. В това число и грижата за тялото и душата, дето има една дума. Старая се да си почивам, гледам да не работя вечер например, защото това може да ти съсипе здравето, ако е дългосрочна тенденция.
Обръщам много внимание на храненето, защото имам проблем с емоционалното хранене и съм склонна да преяждам зловещо. Въобще, гледам да си върша работата, но и да се грижа за себе си, защото друг няма да го направи и това е напълно естествено – то ако ти не се вземеш в ръце и не се поддържаш здрав и нормален, кой друг е длъжен да го прави? Така че, да – грижа се за себе си и гледам да не чувствам огромна вина от този факт.
Да си майка на малко дете и успоредно да развиваш свои бизнес проекти сигурно не е лесно. Имало ли е тежки моменти и как ги преодоляваш?
Животът не е лесен в цялостта си. Няма нищо лесно, но сигурно така е по-интересно, не знам. Когато с Елисавета стартирахме Майко Мила и Оле Мале, детето беше на година и няколко месеца, практически бебе все още. Не е било лесно, разбира се, дори не знам как съм успявала едновременно да полагам грижи за него и да пиша, да развивам сайт, да правя всичко онова, което съм правила.
Имала съм тежки периоди на безсъние, нерви, тревожност, но досега всеки път успявам да ги преодолявам. Напоследък се опитвам да анализирам какво води до тези състояния, кои са причините, и обикновено те са прости. Стресът, разбира се, отключва много неразположение – и съня си губиш, и ядеш повече, или пък по-малко.
След раждането сънят се превърна в абсолютен, топ приоритет за мен, понеже първата година детето не спеше и аз, съответно, също. Мисля че това ми се отрази дългосрочно, и до момента продължавам да имам проблеми със съня, въпреки че имам всички условия той да е качествен и дълбок.
Затова взимам разни добавки, които са част от режима ми. Почти непрекъснато пия магнезий, сигурно съм изпила тонове от него. Понякога добавям и цинк, особено в последната година.
Преумората може да изиграе лоша шега дори и да си много стриктен по отношение на спорта и движението – тогава се случват разни разтягания и пренатоварвания, които понякога дават отражения с месеци. Тази година имах такъв случай – от едно необмислено движение се обзаведох с три-четиримесечна болка.
Аз съм от хората, които гледат да не стоят дълго време с болка, защото това е абсолютно безсмислен акт – да търпиш и да чакаш да ти мине от само себе си. Та, бях се докарала дотам, че се замислих дали да не посегна към разни добавки за стави и мускули, вместо да се правя на стоик. Напоследък чувам, че доста хора пият такива с куркума и тъй като, както казах, не съм фен на това да търпиш болката, но и знам, че обезболяващите не са дългосрочно решение, нищо чудно следващия път да пробвам. Доколкото ми е известно, куркуминът (веществото в куркумата) е доказано ефективен при повлияване на болка от такъв характер, както и при всякакви проблеми със стави и хрущяли. А на мен ми е ясно, че всички това ни чака – няма да ставаме по-гъвкави и раздвижени, напротив – всеки ден се чувам как скърцам при някое по-рязко движение... Та, ако природата ни е измислила облекчение на тези неразположения и го е нарекла куркума, още по-добре за нас. Естественото винаги е за предпочитане.
Как би окуражила жените да се грижат повече за себе си?
Винаги цитираме онези брошури в самолетите – че в случай на инцидент, винаги трябва да сложиш маска първо на себе си и после на детето. Това важи и за хората без деца, разбира се – просто ако от теб зависят и други хора, задължително трябва да положиш грижа първо за себе си, за да си годен и във форма да се грижиш за останалите. Ако си сам, тогава няма какво дори да го коментираме.
Здравето на майките е пряко свързано с това децата да растат като пълноценни хора. Няма как едно дете да има болна и нещастна майка и то да е добре. В Майко Мила! много говорим по тези въпроси, даже имаме такъв проект в момента - „Силата в теб“, който развиваме заедно с Лазар Радков от Live to Lift. Говорим на жените колко е важно да се грижиш за себе си, да се поставиш на първо място или поне някъде по-напред в списъка с хора за обгрижване.
Да си обърнеш внимание не е някакъв каприз или проява на егоизъм – това е здравословна, нормална и необходима функция на всяко човешко същество. И трябва да е максимално постоянна във времето, а не да се втурваме на юруш да оправяме щетите, които сме нанесли с години неглижиране на тялото и ума.
Сънят, водата, почивката, движението, храната – това са основни стълбове на здравето на всеки човек. За да сме пълноценни майки и партньори, трябва да сме се погрижили първо за себе си. Не виждам по-голям стимул от това - в случай, че някой има нужда от специално мотивиране да се грижи за здравето и благосъстоянието си.
Но от личен опит знам, че жените сме склонни да потъваме в това състояние – има много жени около мен, които работят на няколко места, гледат деца, някои от тях са сами и няма на кого да разчитат... тогава човек неусетно потъва в тези проблеми и здравето му някакси отива на последното място в списъка с приоритети. И, за съжаление, се сещаме за него, когато стане късно. Така че – не чакайте да стане късно, поставете грижата за себе си на челно място в задачите си, защото от това зависи добруването на всички около вас.
Виж повече за Flexofytol
криза, която тихо расте" />
