С ерията от конфликти между Франция и Англия през XIV и XV в. за пръв път е определена като „Стогодишна война“ през 1823 г.
За начало на Стогодишната война се приема 1337 г.,
когато Филип VI предявява претенции към Гаскония, историческа провинция в югозападната част на Франция. Крал Едуард III в отговор на това искане, заявява, че е законният престолонаследник на Франция.
На 31 октомври 1337 г. Хенри Бъргхерш, епископ на Линкълн, е изпратен в Париж, за да обявяви война от името на Англия.
Войната продължава до 1453 г., когато англичаните претърпяват съкрушителна загуба от Жан Бюро в битката при Кастийон. В Париж е сключен мирен договор, според който Англия запазва само Калѐ от френската територия.
Стогодишната война трае 116 г.,
но причините за нея могат да бъдат проследени 300 г. преди избухването й.
През 1066 г., след победа в битката при Хейстингс, Уилям Завоевателят заема трона на Англия. Като херцог на Нормандия Уилям се явява васал на краля на Франция.
След като се качва на престола на Англия, той създава ново англо-норманско кралство и започва да осъществява серия от заплетени династични бракове. Така и Англия, и Франция може да предявява претенции за едни и същи територии.
Точно това се случва през 1337 г., когато Филип VI обявява, че Гаскония принадлежи на Франция и дава повод на Едуард III да се обяви за законен престолонаследник на Франция, предизвиквайки военни действия, които се водят между двете кралства повече от 100 г.
От френска гледна точка Стогодишната война е в периода 1337-1453 г.
отбелязвайки началото и края на английските нападения на френски територии. Френския град Калѐ обаче остава английско притежание до 1556 г., когато е завладян от френските войски, водени от херцог Франсоа дьо Гиз.
Англия от своя страна продължава да предявява претенции за френския трон до 1800 г., когато крал Джордж III се отказва да преследва титлата.
Добави ни в предпочитани източници в Google
