Н а 10 април почитаме паметта на една голяма група от християнски мъченици от град Картаген (днес град Тунис в едноименната африканска държава), които пострадали и дали живота си за своята вяра в Иисус Христос. Това станало в средата на трети век по време на гонението при император Деций (249-251 г.) и било организирано в Картаген от областния управител Фортунат.
Запазени са имената на тази голяма група страдалци за вярата, които били заловени и ласкаво убеждавани да се отрекат от Христос. А когато те решително отказали и твърдо заявили, че вярват в Него и за нищо на света няма да се отрекат от вярата си, доблестните християни били подложени на много изтезания, за да ги пречупят. Мъчениците търпеливо понасяли изтезанията, като се насърчавали един друг: "Ще бъдем твърди, братя, няма да се отречем от Христос, за да не се отрече и Той от нас пред Своя небесен Отец и пред светите Си ангели. Да помним какво е казал Той: не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата, и тялото да погуби в геената".
Щом мъчителите видели, че няма да постигнат желаното, предали всички на смърт чрез обезглавяване. Така завършили живота си светците Терентий (Теренций), Помпей, Африкан, Теодор, Максим, Александър, Анаксарх, Анаксимен, Аристид, Димарат, Димокъл, Демостен, Дионисий, Епаминонд, Етеокъл, Зенон, Илия, Херакъл, Исайя, Хефестион, Темистокъл, Теофраст, Тисей, Тома, Исократ, Лука, Макарий, Милтиад, Мнисарх, Ксенофонт, Омир, Парменион, Пелопид, Перикъл, Пиндар, Поливий, Полиник, Прометей, Софокъл, Сократ, Тимотей, Тит, Филопимен, Фокион и Хроний.
Имената им са запазени, защото били предадени на съд като държавни изменници, задето не се покланяли на езическите божества. А в съдилищата са водени протоколи и така са запазвани имената на подсъдимите.
