В гъстите тропически джунгли на Малайзия, близо до язовира Лингиу, лежи мистерия, която вълнува региона от десетилетия. Възможно ли е масивен древен град, по-стар от прочутите храмове Ангкор Ват в Камбоджа или Боробудур в Индонезия, да остава скрит под зеления балдахин? Това е легендата за Кота Геланги – древен обект, който поражда смели теории. Докато някои твърдят, че това е била ключова столица на мощната империя Шривиджая, други смятат, че е просто мит.
Откриването на „Изгубения град“
Модерният интерес към Кота Геланги пламва през 2004 г., когато Рейми Че-Рос, изследовател от Австралия, публикува проучване в списанието на Кралското азиатско дружество. Че-Рос, преводач на древни малайски ръкописи, бива насочен към мястото от стар документ, притежаван някога от сър Стамфорд Рафълс (основателя на Сингапур).
Използвайки въздушни снимки и сателитни данни, той твърди, че е идентифицирал необичайни растителни модели и потенциални структури под земята. Според него градът обхваща площ от около 140 квадратни километра.
Древните хроники също подкрепят тази теория:
- Малайските анали (Sejarah Melayu): Описват град по горното течение на река Джохор с крепост от черен камък.
- Името: Смята се, че произлиза от тайландската дума Ghlong-Keow, означаваща „Кутия със смаaragди“.
- Китайски източници: Карти от 1600 г. локализират мястото на Малайския полуостров, описвайки го като център на търговия и духовност.
Строителите: Могъщата империя Шривиджая
Основната теория свързва Кота Геланги с империята Шривиджая – будистко кралство, доминирало архипелага между 650 и 1377 г. Известна като „Златният бряг“, империята е била главен морски възел между Китай, Югоизточна Азия и Индия.
Ако Кота Геланги е бил техен град, той би бил оживен център на религия и търговия, изпълнен с хиндуистки и будистки статуи. Смята се, че залезът му започва през 1025 г. след нападения на южноиндийската династия Чола.
Какво е открито и защо е специално?
Физическите доказателства остават обект на спорове. Правителствен екип, изпратен през 2005 г., не открива преки следи, но и не отрича категорично съществуването на обекта. Междувременно старейшини от коренното население Оранг Асли настояват, че градът е реален.
„Градът е много голям, виждал съм го с очите си. Крепостта имаше стени с дупки като прозорци“, споделя 85-годишният Тук Батин Абдул Рахман, който се натъкнал на руините през 30-те години на миналия век.
Допълнителни улики идват от:
- Артефакти: Открити по течението на реката предмети потвърждават, че районът е бил търговски пост.
- Древни ръкописи: Санскритски ръкопис от Непал (1015 г.) съдържа илюстрация на храм в „Ява“ (термин, обхващащ тогава и Малайския полуостров), който според някои експерти от Кеймбридж може да е именно Кота Геланги.
Дали Кота Геланги е физическа руина, чакаща да бъде изкопана, или завладяваща легенда, той остава енигма. Обединяването на древни текстове и сателитни данни предполага, че под джунглата на Джохор лежи нещо значимо, което би могло да пренапише историята на Югоизточна Азия.
