Н октите ни познават толкова добре, че понякога могат да ни кажат дори за здравето ни. Но има удивително много неща, които не знаем за тях, като например неочаквано прецизната им чувствителност към най-малкото докосване.
Проучване установи, че хората могат да определят мястото на докосване на ноктите си почти толкова точно, колкото и докосванията на върха на пръстите си.
"Хората не просто могат да възприемат докосването, приложено към дисталния край на нокътя", пише неврологът от Лондонския университет Матю Лонго в нова статия.
"Хората могат да определят с точност къде върху нокътя е бил приложен стимул.", допълва той.
За да изследва сетивните възможности на ноктите ни, Лонго набира 38 участници на възраст между 18 и 60 години, които провеждат два експеримента.
Половината от доброволците били помолени да посочат къде са усетили (но не са могли да видят) тактилен стимул, получен върху пръста им, като отбележат съответната позиция върху снимка на нокътя или върха на пръста си.
Другата половина бяха помолени да направят същото, но пръстите и ноктите им бяха докоснати с нишка вместо с пръчка. Това позволяваше всеки път да се прилага постоянно малък натиск.
За да се обобщи отвъд един конкретен пръст, първият експеримент беше проведен със средните пръсти, а вторият - с палците.
Structure of nail
— Laboratory photos (@lab_phot) August 18, 2020
The nail consists of the nail plate, the nail matrix and the nail bed below it, and the grooves surrounding it
The matrix is the tissue which the nail protects. It is the part of the nail bed that is beneath the nail and contains nerves, lymph and blood vessels pic.twitter.com/Touw8GVeUh
"Представянето на локализацията върху нокътя беше над случайните нива за всички тествани участници и като цяло беше сравнимо с представянето върху самия връх на пръста", установи Лонго.
Това се случва въпреки факта, че в краищата на ноктите ни липсват рецептори за допир. Кожата ни съдържа механорецептори, които реагират на различни дразнители, включително температура и натиск.
Някои рецептори за натиск се активират от най-малкия натиск, докато други изискват по-силно въздействие, преди да изпратят сигнал по нервите, за да ги предупредят за непосредствена близост до физическо присъствие.
Сензорната система на кожата ни разпознава натиск, вибрации, температура, болка и сърбеж чрез различни видове механорецептори.
Но също така сме способни да локализираме докосване, приложено към пръчка, държана в ръката ни, като например бастуните, използвани от слепите хора. Затова учените подозират, че подобни механизми могат да бъдат включени и в далечните краища на ноктите ни.
"И в двата случая точното местоположение на стимула се възприема въпреки липсата на тактилен рецептор в самата стимулирана повърхност", обяснява Лонго.
Механорецепторите на Пациниановите телца се намират дълбоко във втория последен слой на кожата ни - дермата. Тези нервни окончания откриват модели на вибрации в обширни области на кожата ни, което ни позволява да разберем тактилното разположение на инструментите.
Лонго смята, че именно тези рецептори за допир може да кодират сетивната информация и от ноктите ни, въпреки че не се намират в нокътните ни легла.
Все още не е потвърдено защо ноктите ни са толкова чувствителни, но тази сензомоторна функция може да играе роля за изключителната сръчност на нашия вид, както и за допълнителната чувствителност на допир, открита неотдавна около космените ни фоликули.
"Също така ще бъде интересно да се определи дали тази способност е специфична за ноктите на ръцете или тактилните стимули могат да бъдат точно локализирани и върху ноктите на краката", предполага Лонго.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
