Е дна от най-неочакваните фигури, добили слава векове след времето си, Жозеф Дюкрю е френски художник от XVIII век, чиито автопортрети откриват нов живот в дигиталната епоха, пише Rare Historical Photos.
За разлика от скованите, формални портрети, типични за неговото време, творчеството на Дюкрю се откроява с преувеличени мимики и игриви жестове – качества, които го превръщат в идеален източник за интернет мемета.
Joseph Ducreux (1735-1802), the French painter famous for his unorthodox self-portraits. pic.twitter.com/il4VjWHJui
— Eric Alper 🎧 (@ThatEricAlper) April 12, 2024
Най-известната му творба – Автопортрет в образа на подигравчия (1793), на която той сочи зрителя с отворена уста, сякаш драматично произнася реплика, е широко използвана за шеговити старомодни интерпретации на съвременен жаргон.
Други портрети го изобразяват с подигравателна усмивка, повдигнати вежди или в смях, което ги прави идеални за интернет преразкази.
Self-Portrait with a fur hat pic.twitter.com/JbIZ6jwhjL
— The Ways of A Gentleman (@Gentleman_Ways) March 29, 2025
Жозеф Дюкрю е роден в Нанси, Франция, през 1735 г. като представител на дребната аристокрация и започва кариерата си на художник в последните десетилетия на Стария режим.
Особено значимо е, че той рисува последния портрет на Луи XVI преди трагичната му гибел на гилотината. Около 1789 или 1790 г. Дюкрю, подобно на много от съвременниците си, търси убежище в Лондон, но се завръща в Париж през 1793 г.
През последното десетилетие от живота му творческата му дейност процъфтява благодарение на подкрепата на Жак-Луи Давид – негов приятел и виден художник от революцията. Дюкрю организира неформално събитие, което привлича както артисти, така и музиканти.
Self-portrait in Surprise and Terror (1791)
— aether 🇹🇷 (@ceninvoncatlien) January 13, 2019
Joseph Ducreux (1735-1802) pic.twitter.com/lhbjwozim9
Дюкрю е най-известен с портретното си творчество. Ранните му произведения, изпълнени с пастел, включват портрети на видни личности като ценителя Пиер-Жан Мариет, граф дьо Кайюс и Анж-Лоран дьо ла Лив дьо Жюли.
Тези картини вероятно представляват нови прочити на по-ранни творби на Морис-Кантен дьо Ла Тур.
Макар да е поддържал каталог на произведенията си от 1760 г. насетне, навикът му рядко да подписва картините си е довел до това много от тях да бъдат погрешно приписвани на други художници.
Portrait and Self-portrait
— anisja rossi (@anisja_rossi) January 16, 2023
Painting by Joseph Ducreux - Self-portrait "The Silence"
ca.1790. pic.twitter.com/2kqza8YrHN
Сред по-значимите му портрети са тези на Пиер Шодерло дьо Лакло, Мария Терезия Австрийска, както и изображения на Луи XVI и Мария-Антоанета.
Дюкрю създава и поредица запомнящи се автопортрети през 80-те и 90-те години на XVIII век, включително един от 1783 г., на който зее насред прозяване, и друг – Портрет на художника в образа на подигравчия (ок. 1793, Лувър), на който е изобразен как се смее с цяло гърло и сочи директно към зрителя.
С тези автопортрети Дюкрю се стреми да се освободи от скованите канони на традиционната портретна живопис.
The surprise
— Lotex (@lotex_fx) August 31, 2024
Selfportrait, called La Surprise pic.twitter.com/bcWlcBMZGd
Неговият интерес към физиогномиката – идеята, че чертите на лицето издават вътрешния характер на човека – придава на творбите му топлота и индивидуалност.
Уникалната комбинация от прямота, двусмислие и преувеличено изражение в портретите му първоначално предизвиква смесени реакции.
В ерата на социалните мрежи и интернет меметата обаче творчеството му преживява впечатляваща промяна, като изображения като прочутия автопортрет от 1793 г. резонират със съвременната публика, която с удоволствие ги съчетава със забавни, анахронични надписи.
(3/3) On the other hand, Ducreux was an eccentric fellow who “absolutely had to be the center of attention.” He broke with stuffy tradition to show his mischievous side in a series of self-portraits; “Self-Portrait of the Artist in the Guise of a Mocker” (c.1793) #WorldSmileDay pic.twitter.com/Hlw0Yksca7
— Bill Stratton (@bill_stratton) October 6, 2023
Дюкрю има много деца. Най-големият му син Жюл е бил художник и капитан в пехотата, загинал в битката при Жемап; някои от неговите картини са запазени и до днес.
Останалите му синове умират млади. Най-голямата му дъщеря, Роз-Аделаид Дюкрю, също става художничка, както и дъщеря му Антоанет-Клеманс.
Жозеф Дюкрю умира на 24 юли 1802 г. от апоплектичен удар, докато върви от Париж към Сен-Дени.
Joseph Ducreux
— 🕯️trippetta (@prettygnomish) May 6, 2024
'Self-Portrait, Yawning'
c. 1783 pic.twitter.com/s82MhXKqNc
