М оже да звучи трудно за вярване, но предците на днешните китове са били сухоземни животни. В някакъв момент са напуснали сушата и са се насочили към водата – но как е станало това? Дълго време отговорът на този въпрос оставаше мистерия – докато хората не откриха Wādî al-Ḥītān, пише IFL Science.
На български известна като „Долината на китовете“, тази местност в западната пустиня на Египет е дом на най-голямото древно гробище за китове в света, където са намерени над 400 почти цели и изключително добре запазени праисторически скелета на китове. Много от тях датират отпреди около 40 милиона години – време, когато част от днешната Сахара е била покрита от морето Тетис.
Fossil of 37 million years old Whale Skeleton (65ft+ long) found in Wadi Al Hitan, Egyptian desert. pic.twitter.com/6RmxNI9qTh
— Nature is Amazing ☘️ (@AMAZlNGNATURE) July 29, 2024
Вкаменелостите от това място разкриват, че става въпрос за ключов период в историята на китовете – епохата на археоцетите, най-ранният известен подразред китове, които преодоляват пропастта между сушата и морето.
„Тези вкаменелости представляват една от основните истории на еволюцията: появата на кита като океански бозайник от предишен живот като сухоземно животно. Това е най-значимият обект в света за демонстрация на този етап от еволюцията“, гласи решението от 2005 г. Долината на китовете да бъде включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
In 2016; a well preserved and complete skeleton of a Basilosaurus (Pre-historic Archaeocete Whale), about 37 million years old (more than 65ft long), found in Wadi Al Hitan, also known as Valley of the Whales in the western desert, Egypt. This region was once a part of the ocean… pic.twitter.com/7XoBHFAvq6
— Archaeo - Histories (@archeohistories) September 4, 2023
„Вкаменелостите на Ал-Хитан показват най-младите археоцети, в последните етапи на загуба на задните си крайници. Те вече имат типичната опростена форма на тялото на съвременните китове, като същевременно запазват някои примитивни черти на черепа и зъбите.“
Един от тези междинни китове е Basilosaurus isis, дълъг 16 метра и с мощна захапка. Но тези животни определено са били археоцети, а не влечуги. Причината за „saurus“ в името му е, че когато костите на Basilosaurus са открити за първи път през 19 век, палеонтолозите са сметнали, че гръбнакът му прилича на този на морските влечуги от мезозойската епоха.
The Largest Ancient Whale Graveyard In The World Is In The Middle Of… A Desert? https://t.co/PGpAfjvKaR
— IFLScience (@IFLScience) August 26, 2025
Basilosaurus е живял изцяло във водата, подобно на съвременните си роднини, но също така е запазил следи от характеристиките на своите сухоземни предци. Например, той все още е имал задни крайници, въпреки че може би не са били много полезни.
„С дължина по-малка от половин метър, миниатюрните крайници вероятно не са помагали на Basilosaurus да плува и със сигурност не са му позволявали да се движи по сушата“, обяснява досието за номинацията на ЮНЕСКО за Долината на китовете.
Все пак има предположения, че тези крайници може да са имали някаква роля – например при водно чифтосване.
