Д нес е Православна неделя. Така се нарича първата неделя от Великия пост, когато се припомня едно от най-важните събития в живота на Църквата - възстановяването на почитта към светите икони.
Това станало през 843 г. със съдействието на императрицата света Теодора. Преди това повече от сто години християните били разделени от спорове за почитането на свещените изображения (основно икони).
Още в 726 г. император Лъв Исавър забранил почитането на иконите, тъй като имало мнение, че християнската религия се е изродила в идолопоклонство.
Настъпили големи смутове в цялата империя. За тях допринесла и властта, защото императорът или хора от обкръжението му взимали страна в чисто богословския спор. Цялата империя се разделила на две яростно воюващи фракции - иконопочитатели и иконоборци. Имало жестоки преследвания, постоянни смени на епископи и патриарси. Видни богослови от онова време се заели да изяснят въпроса за същността на иконопочитанието.
През 787 г. Седмият вселенски събор точно формулирал дължимата чест на светите икони: християните почитат не самия предмет (иконата), а изобразената на нея личност. Нещата временно се успокоили, но скоро с нова сила продължили споровете и дори унищожението на прекрасни образци на ранното християнско изкуство (икони, стенописи, мозайки). Докато в 843 г. с църковен събор, свикан от императрица Теодора, най-после се сложил край на иконоборството и в Църквата възтържествувало православието. Това събитие се чества в първата неделя на Великия пост.
Светите 40 християнски мъченици били войници в град Севастия (днес Сивас в Източна Турция) в отбрана част от римската войска в IV век. Когато император Лициний започнал гонение срещу християните, тези войници веднага били заловени и затворени от управителя Агрикола. Отначало той ги похвалил за добрата им служба и им обещал пари, и повишения, ако се отрекат от вярата си. Но един от войниците му отговорил: "Ако ние не вредим на държавата, като следваме Евангелието, а по-скоро й помагаме с нашата изрядна служба, защо ни обвинявате за вярата ни, която създава добри хора и води до похвални дела?". Агрикола разбрал, че няма да успее да ги убеди и затова заповядал да ги изтезават.
После в мразовитата зимна нощ ги хвърлили в студените води на едно езеро. Изтезанието било ужасно, но мъчениците не склонили да се отрекат от вярата си. Само един от тях се пречупил, но веднага го заменил един от стражите, който се присъединил към безстрашните мъченици. На сутринта всички били в безпомощност от премръзването, затова ги извадили от водата и ги доубили. Това станало в 320 г. Скоро след смъртта им започнали да почитат подвига им. А цар Иван Асен Втори построил в Търново храм в тяхна чест по случай победата си на този ден - 9 март 1230 г.
Днес се почита паметта и на двама светци, свързани с град Силистра.
Единият е мъченик Исихий Доростолски, римски войник християнин от четвърти век, убит в града заради вярата си в Христос.
Света Димитра е родена в Силистра в 1810 г. След поредната руско-турска война семейството й се изселило в Бесарабия. Там тя се омъжила за руски военен, но той загинал в Кримската война. Тогава Димитра станала монахиня и по-късно създала манастира "Въведение Богородично" в Киев. Развила широка благотворителна дейност, подслонявала в обителта и ранените от войните. Починала на 9 март 1878 г.
