О тдание на Пасха е днес, чества се и паметта на свети Никита Халкидонски и на преподобния Софроний Българин.
В сряда на шестата седмица след Пасха, т.е. Възкресение Христово или Великден, "се отдава", "изпраща се" този най-голям празник за православните християни. Всички празници в чест на Иисус Христос и на Света Богородица се честват по няколко дни и накрая "се отдават", завършва този период на продължаващото им честване.
Само Пасха се чества цели 40 дни и се отдава днес. През всички тези дни се четат и пеят молитви, посветени на Възкресение Христово, а вместо обичайния поздрав се поздравяваме с "Христос воскресе!" и отговаряме "Воистину воскресе!". Днес е последният ден от този дълъг период, а утре честваме вече друг голям празник - Възнесение Христово.
Честваме също паметта на свети Никита Халкидонски и на преподобния Софроний Българин.
Свети Никита бил добре образован духовник, известен с добродетелите си. Живеел като подвижник и не се стремял към високи църковни длъжности. Но VIII век, когато живял, бил белязан от острото противопоставяне между защитниците и противниците на иконопочитанието, т.е. ползването в християнската религиозна практика на свещени изображения - икони, кръста на Христовото разпятие и други.
Никита застанал на страната на православното учение и полагал усилия в полза на иконопочитанието. Затова на него се спрял изборът за епископ на град Халкидон (днес квартал Кадъкьой в азиатската част на Истанбул). Никита ръководел паството си с личен пример на съвършен живот и неуморно добротворство сред отрудените хора, които се нуждаели от утеха, закрила и помощ. Заради изобличаването на императора иконоборец Лъв Арменец обаче епископ Никита бил пратен на заточение, където и починал в изгнание. Нарича се и Изповедник, защото претърпял много изпитанията за правата вяра.
Свещеник Стефан от село Пенкьовци, Трънско, живял в XV-XVI век. Бил свещеник в селото си, но поради турско насилие той избягал със семейството си първо в София, а сетне във Влахия (земите между Дунав и Карпатите). Там жена му починала и българският свещеник Стефан приел монашество с името Софроний.
След известно време се завърнал отсам Дунава и живял в манастир край Русе (вероятно в пещерния Басарбовски манастир край река Русенски Лом, на няколко километра от Русе). Там йеромонах Софроний се подвизавал с пост, молитва и милостиня. Няколко години след неговата смърт монасите открили, че тялото му е нетленно. Тогава те го поставили за поклонение в нарочно приготвена ракла. Житието на преподобния Софроний Българин написал известният книжовник поп Пею от София, който е автор и на житието на свети Георги Софийски Нови, пострадал през 1515 г.
