Детето, което не искаше повече да се бие

Вижте историята на едно 10-годишно момче, жертва на насилие и едновременно проявяващо агресивно поведение, разказана в рамките на кампанията на УНИЦЕФ „Заедно срещу насилието в училище“

„Защото нямам майка и баща. И ми се подиграват за това. И аз се ядосвам и казвам да млъкнат... И те оттам започват и аз оттам започвам, и оттам започва боят“. Историята на това 10-годишно момче, чиято идентичност ще скрием, за да запазим неговото достойнство, показва как за насилието в училище няма междучасие. Но този разказ показва и нещо друго, нещо много важно - че насилието често има две лица, че истината никога не черна или бяла. И че много често учениците със склонност към агресивно поведение, носят своите травми и самите те са жертви

Вижте историята на това 10-годишно момче, което не само има смелостта да сподели своите преживявания, но и мъдростта и куража да потърси само изход от ситуацията.

Неговият разказ бе излъчен в „Здравей, България“ в рамките на кампанията на УНИЦЕФ, подкрепена от NOVA и Нетинфо, „Заедно срещу насилието в училище“.

Историята започва малко след раждането на момчето. „Детето попадна при мен на четири месеца. Майка му го доведе и изчезна“, разкрива жената, която в момента го отглежда. Въпреки че нямат биологична връзка помежду си, тя се превръща в неговото семейство. Той я нарича своя баба и расте като весело и жизнерадостно дете, което не спира да се забавлява. Има много приятели, тича и играе на воля. До момента, в който пораства достатъчно, за да осъзнае, че и той, като всички останали деца, има майка.

„„Мамо, мамо“, радваше ѝ се, когато идваше и много тъгуваше, когато тя не се интересуваше от него – продължава разказа бабата. – И така започна да развива агресия - дразнеше се, риташе столове, питаше ме: „Защо сега мама не иска да говори с мен?“ Плачеше: „Искам си мама, искам си мама!“ Вече не е същото дете. Лека полека се затвори в себе си, не излиза много с приятели, защото, когато го питат за майка му, много се дразни. Понякога се сбива, понякога с плач се прибира вкъщи.“

Евелина Станулова, училищният психолог, работещ с детето, споделя, че момчето два-три пъти седмично влиза в ситуации, свързани с насилие. В повечето случаи той е провокиран вербално вследствие на което нанася първия удар. А момчето разкрива болката, която носи: „Ами, те само ме обиждат, дразнят ме и оттам аз се ядосвам . Казват ми, че майка ми ме е изоставила, че баща нямам, че някаква бабичка ме гледа.“

Според Е. Станулова в ситуациите, свързани с насилие, много рядко нападащите търсят специализирана помощ. Обикновено тя им е наложена. Но в този случай един ден ученикът сам почукал на вратата ѝ. И срещите им вече дават своите резултати.

„Това, което трябва да се постигне с него е той да изобрети нещо ново, което да му върши работа, за да се справя по някакъв начин. Да успява да минава през страданието вместо да се бие заради него.“

Път, който по думите на специалистите трябва да преминат още хиляди ученици, жертва на насилие или проявяващи агресивно поведение в училище. Защото, по данни на МОН,  за отминалата учебна година, над 80% от българските училища са подали поне един сигнал за насилие над дете. Липсата на достатъчно психолози и педагогически съветници в училищата лишава и жертвите, и извършителите от възможността за помощ.

„Проблемът наистина е огромен! – категорична е Е.Станулова. - Това се случва ежедневно, по десетки пъти на ден, под всякакви различни форми, много често физически.

И разрешаването му не е нещо, което аз, например, мога да направя тук с 400 ученици. Физически не е възможно!“

А мечтата на това 10-годишно момче е просто да не му се наложи  отново да сменя още едно училище с друго. „Аз искам да си стоя и уча тук“, споделя той. И ни дарява своя изстрадан урок по човечност: „Трябва да се уважаваме и да не се бием. Когато започна да се бия, на мен ми става гадно, че удрям другия, че мога да му направя нещо или той на мен. Трябва да сме приятели и да се подкрепяме взаимно“.

Нетинфо и NOVA са медийни партньори на кампанията на УНИЦЕФ „Заедно срещу насилието в училище“, която се осъществява съвместно с МОН. Повече за планираната 3-годишна програма за създаване на сигурна учебна среда можете да научите на сайта на УНИЦЕФ  unicef.org/bulgaria.

Подкрепете и вие програмата за превенция на насилието в училище. станете благодетел с месечни дарения от 5 лв. към УНИЦЕФ. Изпратете СМС с цифра 5 на 1021 или дарявайте онлайн на dari.unicef.bg