В Библията цар Ирод е описан като психотичен владетел, наредил избиването на всички бебета във Витлеем след вестта за раждането на Исус – сцена, която го превръща в символ на жестокост, пише Sky History.
Въпреки че остава в историята със своята бруталност, Ирод е фигура, оставила и траен отпечатък чрез успешни политики и мащабни строителни проекти.
Възход към властта
Макар по-късно да става цар на Юдея, Ирод произхожда от смесен произход – баща едомеец и майка арабка. След като баща му Антипатър подкрепя римската инвазия, водена от Помпей, семейството застава на страната на Рим.
На 26 години Ирод е назначен за управител на Галилея. Първото му сериозно изпитание идва със сблъсъка с т.нар. „нови Макавеи“ – бунтовници срещу римското влияние. Ирод действа с крайна жестокост: изпраща войници в пещерите, където се укриват бунтовниците, и нарежда незабавното им избиване. Въпреки критиките, той запазва поста си.
След убийството на баща си, през 40 г. пр.н.е. Ирод е провъзгласен за цар на Юдея. Изпраща първата си съпруга Дорида в изгнание и се жени за принцеса от хасмонейската династия – Мариамна. Макар съюзът да е политически, изглежда, че Ирод е изпитвал истински чувства към нея – нещо, което контрастира с хладнокръвието, с което е изгонил Дорида.
Съюзи с Рим
Когато партите нахлуват в Юдея, Ирод бяга в Рим и търси военна подкрепа. С помощта на римски легиони си връща властта през 37 г. пр.н.е. и укрепва съюза си с водещи римски фигури, сред които Марк Антоний.
When Herod realized that he had been outwitted by the Magi, he was furious, & he gave orders to kill all the boys in Bethlehem & its vicinity who were 2years old & under
— Obianuju Ekeocha (@obianuju) December 28, 2018
Matt 2:16
Today is the feast of Holy Innocents. #PrayToEndAbortion
*Art:The Massacre of the Innocents
Rubens pic.twitter.com/XxmnnsvCv3
Цар Ирод: Велик строител или мрачен тиранин?
В Библията цар Ирод е описан като безмилостен владетел, наредил избиването на всички младенци във Витлеем, след като чул пророчество за раждането на „царя на юдеите“. Но отвъд библейската легенда, историческата фигура Ирод Велики е далеч по-сложна – и тревожна.
Приятел на Рим, враг на народа си
Ирод се възкачва на трона на Юдея благодарение на подкрепата на Рим. След съюз с Марк Антоний, той се оказва на грешната страна в римската гражданска война. Победителят – бъдещият император Август (Октавий) – вместо да го накаже, е впечатлен от откровеността му. Ирод признава, че е бил верен на Антоний, но подчертава, че верността му като съюзник е по-важна от избора на страна. Октавий не само го запазва на трона, но дори му възстановява територии, отнети по-рано.
Архитектурен размах и римски лукс
Ирод отплаща за римската милост с мащабна строителна дейност – издига изкуственото пристанище в Кесария в чест на Август, строи непристъпни крепости като Масада и Иродион и, разбира се, започва грандиозната реконструкция на Втория храм в Йерусалим. Стената на плача – свещено място и днес – е част от този проект.
Но пищните му творения се възприемат от мнозина като символ на откъсването му от еврейските корени и стремежа към римска показност.
Управление на страх и подозрение
Въпреки големите си постижения, Ирод остава параноичен владетел. Екзекутира съпругата си Мариамна, двама от синовете им, а по-късно и третия си син – всичко това по подозрения в предателство. Убива роднини, съветници, дори видни юдеи, за които подозира, че заговорничат срещу него.
Наследството на страха
Най-известното обвинение срещу Ирод – „Клането на младенците“ – се споменава само в Евангелието от Матей. Липсата на други исторически източници поставя под съмнение автентичността му, но то се вписва в познатия образ на тирана, готов да убива в името на сигурността си.
Към края на живота си Ирод става толкова обсебен от властта, че нарежда при смъртта му да бъдат избити стотици благородници – само за да се гарантира, че народът ще плаче. За щастие, тази негова последна воля не е изпълнена.
