С ветовни учени признават стенописите в Погановския манастир за Ранен ренесанс, по подобие на Боянската църква.
Те са образец на българската иконописна школа и са запазени почти непокътнати вече шест века.
"Известна е точната дата кога е изписана манастирската църква - 24 октомври 1499 г., а при реставрационните работи, завършили през 1973 г., е установено, че това е единственият живописван слой - под (както и над) него няма други стенописи. Това дава основание на редица автори да приемат, че Погановският манастир е построен през XV в.”, казва Ивайло Манев, който изследва стенописите.
Манастирът "Св. Йоан Богослов“ в Поганово, е разположен на левия бряг на живописната река Ерма близо до гр. Димитровград в Югоизточна Сърбия, недалеч от София.
През периода юли 1879 - ноември 1920 г. манастирът е влизал в пределите на България.
Една от най-хубавите икони от края на XV век - известна като "двустранната икона от Поганово", е красяла храма до избухването на Втората световна война. На едната й страна е изобразена Пресвета Богородица Катафиги със св.ап. и евангелист Йоан Богослов, а на другата - Христовото чудо в Латом . Предполага се, че тя е дарена на манастира от дъщерята на деспот Константин. Преди войната светинята е била пренесена в България и днес е изложена в криптата на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София
В края на XIV в. деспот Константин Деян започнал изграждането, а след смъртта му неговата дъщеря Елена - съпруга на византийския император Мануил II Палеолог продължила строежа на манастира, но едва през 1499 година храмът бил завършен и зографисан.
“В средните векове на православните Балкани не са съществували държавни граници за религията, науката и изкуството. Те са били общо достояние, защото са почивали на еднаква култура и светоусещане”, обяснява Ивайло Манев.
За първи път стенописите са събрани в албум.
Изданието се подготвя няколко години от арх. Стефан Добрев и неговия екип. Трудно получават разрешение да заснемат стенописите, тъй като Погановският манастир сега е в диоцеза на Нишката епархия в Сърбия.
“Изключително развълнувани сме, защото изданието е калиграфско постижение”, споделиха специалистите, работили по албума.
