А строноми изучават планетна система в галактиката Млечен път, която до такава степен се различава от нашата Слънчева система, че им е трудно да намерят подходяща терминология, с която да я опишат, предаде Ройтерс.
Системата включва звезда от типа червено джудже с маса около 40 процента от тази на нашето Слънце, около която орбитира кафяво джудже – небесно тяло, заемащо междинно положение между планета и звезда. Около самото кафяво джудже обикаля газов гигант с размерите на Юпитер, открит наскоро с помощта на Много големия телескоп (Very Large Telescope, VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили.
Ако използваме нашата Слънчева система като отправна точка за дефиниране, тяло, орбитиращо около друго тяло, което от своя страна се върти около звезда, би трябвало да се нарича луна – или в този случай „екзолуна“, тъй като се намира извън нашата Слънчева система. Обектът, орбитиращ около кафявото джудже, обаче не прилича по състав и размери на нито една от многобройните луни в нашата Слънчева система, всички от които са относително малки скалисти или ледени светове.
Това кара учените да си задават въпроса как да го назоват. „Това със сигурност ще бъде предмет на дебати. Като цяло повечето астрономи се спират на термина „екзосателит“, поне като временно наименование, докато официално приемем дефиниция за обекти като този, който открихме“, казва Кевин Хой, докторант по астрофизика в Университета „Диего Порталес“ в Чили. Той е и член на изследователската група за екзолуни YEMS и водещ автор на проучването, публикувано в сп. Nature.
„В случая наистина достигаме границите на това доколко можем да разширим значението на термините, които сме измислили, за да опишем Слънчевата система, когато ги използваме за описание на други системи“, допълва изследователят.
Системата, която озадачава учените, се намира на около 71 светлинни години от Земята. Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година – 9,5 трилиона километра.
Екзопланетата има маса, която се равнява на поне 90 процента от тази на газовия гигант Юпитер – най-голямата планета в нашата Слънчева система. Тя извършва една обиколка около кафявото джудже на всеки 170 дни.
„Мисля, че това откритие отвори кутията на Пандора за научната общност. Този тип обект е напълно нов и необичаен и е наистина различен от това, с което сме запознати в нашата Слънчева система. Сега ще трябва да разберем чрез теоретични модели как се формират подобни обекти и дали са често срещани или не“, отбелязва съавторката на изследването Алис Цурло, астрофизик от Университета „Диего Порталес“ и директор на YEMS.
„Умишлено решихме да не го наричаме луна. Причината е, че този обект не прилича на нито една от луните в нашата Слънчева система. Той е много по-масивен и не орбитира около планета, а около кафяво джудже – обект, който се намира някъде между планета и звезда“, допълва тя.
„Тъй като никога преди не сме виждали подобна система, все още търсим най-добрия начин да я опишем“, казва още Цурло.
Макар да са открити над 6300 екзопланети – както се наричат планетите извън нашата Слънчева система, намирането на екзолуни се оказва по-трудно, като досега са идентифицирани едва няколко подходящи кандидата.
Изследователите се опитват да установят произхода на този екзоспътник. „Възможно е той да се е образувал от диска от газ и прах около кафявото джудже, точно както планетите се образуват около звездите. Или може на по-късен етап да е бил уловен чрез гравитацията от кафявото джудже“, обяснява Цурло.
Кафявите джуджета не са нито звезди, нито планети, а нещо по средата. Те могат да се считат за „зародишни звезди“, които по време на етапите на своето формиране не са достигнали масата, необходима за задействането на ядрен синтез в ядрото, както се случва при звездите. Тези обекти обаче са по-масивни от най-големите планети.
Обектът в тази система е около 33 пъти по-масивен, с 50 процента по-голям по размер от Юпитер и много по-горещ от него. „Тъй като системата е много млада, кафявото джудже все още свети благодарение на топлината, останала от формирането му“, казва Цурло.
Откакто за първи път са открити екзопланети през 90-те години на миналия век, учените са наблюдавали голямо разнообразие от планетни системи – някои изградени много подобно на нашата, а други – коренно различни. Системата, на която е посветено настоящото изследване, е изключение.
„Да, тази система определено е странна. Вероятно е имала доста хаотична и динамична история, довела я до сегашното ѝ състояние, но е изключително трудно да се каже какъв точно е бил този хаос“, казва Кевин Хой.
Добави ни в предпочитани източници в Google
