Н а 9 октомври 1934 г. в Марсилия се разиграва едно от най-драматичните политически убийства в Европа между двете световни войни. Югославският крал Александър I Караджорджевич е застрелян по време на официално държавно посещение във Франция. Атентатът е извършен от Владо Черноземски – член на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) и българин, родом от Крушево (днешна Северна Македония).
Атентатът
Кралят пристига в Марсилия, придружен от френския външен министър Луи Барту, за да укрепи съюзите на Балканите и да обсъди мерки срещу нарастващото влияние на нацистка Германия и фашистка Италия. По улиците на града го посрещат тълпи от хора, когато около 16:15 ч. процесията се забавя, за да могат гражданите да видят монарха по-отблизо.
В този момент Владо Черноземски, скрит сред множеството, се приближава до открития автомобил на краля и открива огън с пистолет „Маузер“. Александър I е смъртоносно ранен, а няколко куршума улучват и френския външен министър Луи Барту, който умира по-късно същия ден от раните си.
След като извършва стрелбата, Владо Черноземски е атакуван от охраната и от разгневената тълпа. Той е тежко пребит на място и умира малко по-късно от раните си, без да може да бъде разпитан. Макар животът му да завършва драматично, действията му отекват из цяла Европа.
Причините за атентата
Атентатът не е случаен акт на насилие, а резултат от дългогодишно напрежение на Балканите. След Първата световна война и разпадането на Османската империя, ВМРО води борба за освобождението на Македония, останала под властта на новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия).
Крал Александър е известен с авторитарното си управление и политика на „сърбизация“, насочена срещу българското население в Македония. За ВМРО той символизира потисничеството и унищожаването на българската идентичност в региона.
Организацията, в съюз с хърватската усташка емиграция, решава да премахне краля като акт на политическа съпротива срещу Белград и опит за дестабилизиране на Югославия.
Последици и международен отзвук
Атентатът предизвиква шок и възмущение в целия свят. Франция е разтърсена от убийството на държавен гост, а Европа осъзнава колко нестабилен е Балканският регион. В следващите месеци отношенията между България и Югославия се влошават рязко.
Френското разследване доказва участието на хърватски националисти и ВМРО, но България категорично отрича държавна намеса.
В исторически план убийството на крал Александър I се смята за един от най-знаковите политически атентати на 30-те години, предвестник на бурите, които ще обхванат Европа преди Втората световна война.
- Денят, в който светът чу името Малала
На 9 октомври 2012 г. светът беше разтърсен от шокиращ атентат в Пакистан. 15-годишната Малала Юсафзай, млада ученичка и активистка за правото на момичетата да получават образование, беше простреляна в главата от въоръжен член на талибаните. Нападението се случва, докато тя се прибира от училище в долината Сват — район, където екстремистите по онова време строго забраняват на момичетата да учат.
Малала вече е известна в страната си със смелите си изказвания срещу талибанския режим
Още като дете тя започва да пише блог за BBC под псевдоним, в който описва живота под терора на екстремистите и борбата си да продължи образованието си въпреки заплахите. Нейният глас става символ на надеждата и свободата за хиляди пакистански момичета.
След нападението Малала е транспортирана за лечение във Великобритания, където лекарите успяват да спасят живота ѝ. Вместо да бъде сломена, тя превръща болката си в мисия. Продължава да говори открито за правото на образование и създава фондация „Malala Fund“, която подкрепя образователни програми за момичета по света.
През 2014 г., едва на 17 години, Малала става най-младият лауреат на Нобелова награда за мир в историята. Тя получава признанието си за „борбата срещу потисничеството на децата и младите хора и за правото на всички деца на образование“.
Още събития на 9 октомври:
- 1849 г. – В Цариград е осветен българският параклис, на чието място по-късно е построена така наречената Желязна църква.
- 1967 г. – Ден след като е заловен, Че Гевара е екзекутиран за опит да предизвика революция в Боливия.
- 2004 г. – На първите демократични избори в Афганистан за президент е избран Хамид Карзай.
Родени:
- 1859 г. – роден е френският офицер, съден за измяна Алфред Драйфус
- 1892 г. – роден е босненският поет Иво Андрич
- 1940 г. – роден е англиският музикант Джон Ленън
Починали:
- 1867 г. – умира българският революционер Георги Раковски
- 1900 г. – умира българският писател Найден Геров
- 1967 г. – умира аржентинският революционер Че Гевара
- 1974 г. – умира немският индустриалец Оскар Шиндлер
