Н а 9 ноември 1938 г. започва една от най-мрачните страници в историята на ХХ в. – „Кристалната нощ“ (Kristallnacht), наричана още „Нощта на счупените стъкла“. В рамките на по-малко от 48 часа на територията на Германия и Австрия се разгръща организирана вълна от насилие срещу еврейското население – погром, който ще се превърне в прелюдия към Холокоста.
Името „Кристална нощ“ идва от безбройните парчета счупени стъкла, покрили улиците
след като нацистки активисти и техни привърженици разбиват прозорците на еврейски домове, магазини, училища и синагоги. Но зад този „поетичен“ израз се крие жестокост, унижение и смърт.
В нощта между 9 и 10 ноември 1938 г. по нареждане на нацистките лидери избухва координирана акция, представена пред света като „спонтанен изблик на народен гняв“. Истината обаче е, че погромът е внимателно организиран и насърчаван от държавата – лично от министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс, с мълчаливото одобрение на Хитлер.
Поводът за акцията е убийството на германски дипломат в Париж Ернст фом Рат, извършено от млад евреин, Хершел Гриншпан.
Нацистката пропаганда използва случая като претекст за „наказание“ срещу всички евреи. През нощта започват масови нападения – над 1400 синагоги и молитвени домове са опожарени или разрушени, хиляди магазини и домове са разграбени и унищожени, а най-малко 91 евреи са убити. Истинският брой на жертвите вероятно е много по-голям, тъй като мнозина умират по-късно от нанесените побои или след арести.
Около 30 000 евреи са арестувани и изпратени в концентрационни лагери като Дахау, Бухенвалд и Заксенхаузен – първата масова депортация, която показва на света истинското лице на нацисткия режим. Огънят на горящите синагоги осветява германските градове, докато пожарникарите имат заповед да се намесват единствено, за да не бъдат засегнати съседни „арийски“ сгради.
След погрома еврейската общност е поставена на колене.
Вместо да бъдат компенсирани, жертвите са принудени да заплатят „глоба“ от един милиард райхсмарки за щетите, нанесени от самите им потисници. Те са лишени от застрахователни обезщетения, а германската икономика е прочистена от тяхното присъствие – началото на системното им изключване от обществения живот.
- Падането на Берлинската стена
На този ден през 1989 г. светът става свидетел на едно от най-великите и символични събития – падането на Берлинската стена. Вечерта, когато Източна Германия обявява свободно преминаване на границата, хората излизат на улиците, събарят бетонните блокове с чукове и ръце, прегръщат се и празнуват, защото с това рухва не само една стена, а и цяла епоха на разделение, страх и идеологическа изолация.
Построена през 1961 г. от Германската демократична република (ГДР), Берлинската стена се простира на повече от 45 километра, разделяйки града на две части – капиталистически Западен Берлин и социалистически Източен Берлин. Официално тя е представена като „защитна стена“ срещу западния империализъм, но в действителност служи, за да спре бягството на милиони източногерманци към свободния Запад. Стотици хора губят живота си, опитвайки се да преминат стената, а Берлин се превръща в сърцето на геополитическото напрежение между Изтока и Запада.
Но през 1989 г. светът вече е различен.
Вятърът на промяната, започнал с реформите на Михаил Горбачов в Съветския съюз, с вълната от демократични движения в Полша, Унгария и Чехословакия, достига и до ГДР.
Кулминацията идва на 9 ноември 1989 г., когато членът на Политбюро Гюнтер Шабовски по време на пресконференция объркано заявява, че новите правила за пътуване зад граница „влизат в сила незабавно“. Хиляди берлинчани се стичат към пропускателните пунктове, изисквайки да бъдат пропуснати. Изненадани и неподготвени, граничарите в крайна сметка отварят портите.
Още събития на 9 ноември:
- 1799 г. – Наполеон Бонапарт извършва държавен преврат, който слага край на правителството на Директорията и поема цялата власт във Франция.
- 1888 г. – Джак Изкормвача убива Мери Джейн Кели, последната известна жертва.
- 1921 г. – Алберт Айнщайн е награден с Нобелова награда за физика за неговата работа по фотоелектричния ефект.
Родени:
- 1841 г. – роден е кралят на Великобритания Едуард VII
- 1880 г. – роден е българският писател Йордан Йовков („Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“, „Албена“, „Боряна“, „Ако можеха да говорят“)
- 1914 г. – роден е българският писател Павел Вежинов („Нощем с белите коне“)
- 1960 г. – роден е българският режисьор Александър Морфов
Починали:
- 1940 г. – умира британският премиер Невил Чембърлейн
- 1970 г. – умира президентът на Франция Шарл дьо Гол
- 1973 г. – умира българският актьор Апостол Карамитев
