Е дна от най-известните картини на Джаксън Полък в жанра „екшън пейнтинг“ се отличава с поразителен тюркоазен оттенък, който остава загадка цели 77 години, пише Sciencealert.
Сега екип, ръководен от химика Александър Хейер от Станфордския университет, е установил, че светлината, абсорбирана и излъчвана от тази впечатляваща синя боя, съвпада с тази на пигмент , който оттогава е забранен поради опасения за токсичност.
С черно-бяла боя, разпръсната върху 2,7 метра платно, преплетена с ярки капки и струи основен цвят, картината, озаглавена „Номер 1А, 1948“, е класически пример за анархичния, експресивен стил на Полок .
Това е сред първите произведения, в които, отдалечавайки се от статива, той, както е известно, е поставил платното си плоско на пода, за да капе боя отгоре. Това е постигнало първичен, изразителен, но сложен ефект, който пряко отразява физическото ангажиране на Полок с – и бунта срещу – акта на рисуване.
По това време Полък нарушава всички установени правила на рисуването: Номер 1А, 1948 г. включва маслени бои с художествено качество, наред с индустриално произведени емайлирани бои за дома. В някои области той използва четка, но други следи са направени на ръка; част от боята е изстискана от тубата, а друга част е излята от кутия.
A now-banned pigment.https://t.co/HQqiyPLUep
— ScienceAlert (@ScienceAlert) September 24, 2025
Тази хаотична смесица от материали, методи и пожар през 1958 г. в галерия на MoMA близо до мястото, където се е съхранявала картината, е поставила пред изследователите истинска загадка по отношение на това какво точно е използвал за този ослепителен син цвят.
„Докато миналите му работи са идентифицирали червените и жълтите пигменти, които са част от основната му палитра, яркото синьо в картината е останало неопределено“, пишат Хейер и екипът .
Внимателно взети проби от сините ивици на картината бяха отнесени в лабораторията за анализ. По-ранни опити за идентифициране на пигмента чрез Раманова спектроскопия бяха неуспешни. Всяка молекула има уникален начин на разсейване на светлината, така че чрез насочване на лазер към материал, химиците могат да определят неговата идентичност въз основа на начина, по който фотоните вибрират, след като се отразят от повърхността на материала.
Те подозирали, че синьото в "Номер 1А, 1948 г.", е вече забраненото манганово синьо (бариев манганат сулфат или PB33). Този синтетичен пигмент е разработен през 1907 г., но е пуснат на пазара за употреба от художници едва през 30-те години на миналия век , така че все още е бил вълнуващ нов нюанс, когато Полък е създавал картината си.
Some guy just found a $10 million Jackson Pollack painting in his garage: https://t.co/8ryj3V1fit pic.twitter.com/vf0ql7SkZ3
— Creators (@CreatorsProject) June 8, 2017
Предишни неинвазивни тестове, целящи да установят дали Полок наистина е използвал манганово синьо, са били проведени на високоенергийна лазерна линия от 532 nm, но флуоресценцията на свързващата среда на маслена основа на боята, използвана за превръщането на чистия пигмент в обработваем художествен материал, е довела до неубедителни резултати.
Този път учените успяха да открият съвпадение, като сравниха остърганите отпечатъци с известните раманови спектри за манганово синьо, събрани при по-ниска енергийна линия от 785 nm.
Те открили, че две различни ленти на електронни преходи придават на този пигмент уникалната му способност да филтрира несинята светлина от двете страни на спектъра: Именно празнината между тези ленти отразява обратно към зрителя такъв чист цвят.
„Мангановото синьо изпълнява трудна задача: създава чисти нюанси от цветове в центъра на видимия спектър“, пишат авторите .
„Докато в творчеството на Полок са идентифицирани сини пигменти, включително ултрамариново и фталоцианиново синьо, и в по-малка степен лазурно синьо, кобалтово синьо и пруско синьо, сега тази палитра включва манганово синьо.“
Мощният ефект на мангановото синьо вече не се предлага в магазините за художествени материали поради опасения за здравето на художниците и околната среда, но химиците проучват алтернативи, които осигуряват подобна жизненост без токсичността.
През 2009 г. химик открива първото „ново“ синьо от 200 години насам , известно като YInMn синьо, което е възприето от творците като заместител. Този нов анализ на характеристиките на Рамановия спектър на истинското манганово синьо би могъл да помогне на химиците да създадат още по-стабилни и безопасни алтернативи на вече забранения нюанс.
„Наистина е интересно да разберем откъде идва някакъв поразителен цвят на молекулярно ниво“, каза химикът от Станфорд Едуард Соломон пред Адити Рамакришнан в Асошиейтед прес.
