Почти не се пресичаме с модернизма никъде
Значи, големият ни проблем напоследък, доколкото разбирам, е Джаксън Полък и неговия евентуален оригинал.
***
Това звучи като най-краткия виц евър. Ще спестя своите културологични (и някак жежки сръбски) наблюдения тук за българското общество, както и към тези, които коментираха в стил „това е повърня“ и „аз нещо си разписвах химикалката, не знаех, че може да е изкуство“.
***
Първо, една парентеза: Полък нямаше да бъде велик художник без своя mental doc, Joseph L. Henderson. Целият Полък, в цялата си лудост, е плод на пост-юнговата психология; самата идея да рисува поантилистки и най-вече чрез drippimg technique е сякаш отрицание на фройдизма, за сметка на “юнгизма” и юнговия “автоматизъм” (открит инстинктивно и от сюрреалистите преди това, не само Дали, ами и Ив Танги, Пиер Рой, донякъде и Жоан Миро).
***
Втора парентеза, аз съм и доста добър изкуствовед, слушайте ме - Полък няма как да бъде разбран (ако изобщо) без неговите delvings into индианската американска култура. Както и без разбиране за кубистите и немските експресионисти: той сам казва, че няма такова нещо като “американска живопис”, тя е производна на европейската; обаче с уговорката, че говорим за периода между двете световни войни.
***
Да обясня за по-неумните и некрасивите, hah: модерното/абстрактно-експресионистко изкуство изисква единствено мета-общуване; за разлика от “реалистичното”, в което гледащият се самоидентифицира/свързва с предварително познатото гледано. Едното не изключва другото, но абстрактното изисква екзосферно арт-разбиране и мета-общуване с изкуството, каквото не можем да очакваме от средния български чалга-„фланьор“. Или обикновен глупак. (Смея се.)
***
Личната битка на Полък, да ви открехна, е да намери собствен визуален език – той търси father figure и го намира в Пикасо. Но надхвърля подражателството, особено след края на 40-те – развива автономен стил и техника, които странят от влияния на дотогавашни творци. Развива се и не понася нито френския “ташизъм”, нито Art Informel – все неща, за които не подозирате.
***
Накратко, обаче, според Полък, абстрактните модернисти правят две важни неща: използват нови техники, и второ, да го цитираме в оригинал, “(we) give immediate expression to our emotions rather than merely illustrating them”.
***
А кои други са абстрактните модернисти, ще попитате? Формално погледнато, някои от тях дори сте ги чували: руснакът Василий Кандинский, холандецът Пийт Мондриан, полско-руският евреин Казимир Малевич, рускинята Любов Попова (гениална и трагично подценена), латвийският евреин Марк Ротко, канадката Агнес Мартин (която страда от шизофрения още от малка), Джоун Мичъл, Елсуърт Кели, Бриджет Райли (която аз дори интервюирах за „Егоист“ през 2001, сега вече е на 90 и нещо, God bless her), Сам Гилиъм, Брайс Мардън, Кристофър Уул и т.н.
***
Следователно, аз ЗНАМ за абстрактните модернисти, и изобщо за модернистите, а вие – не. Както и за всичко останало в изкуството, още откакто някой е драскал по стените на пещера, а не по некви врати на Народния.
***
И още по-следователно, предлагам да не чувам повече просташки коментари по повод на изкуството per se. Например така: ако нещо във всепризнатото изкуство не ви харесва, просто не ви харесва и точка, няма нужда да го хейтите.
***
Да опитаме все пак нечовешкото когнитивно усилие да схванем Полък в контекста на общата история на изкуството: той не просто плиска drippingly боите си върху огромни платна, а иска и да ни съобщи, че изкуството трябва да е и бягство от разумното и механичното. В този смисъл аз съм съгласен с Клее, че художникът не може да се замисли отнапред за творбата си, а тя трябва да “израсне” сама. Резултатът може да се стори чудовищен на непосветения човек, но ако той се отърси от предубежденията и даде воля на фантазията си, не е изключено да съпреживее странните съновидения на Полък, този невъзпят (у наше село) гений на модернизма.
***
Като споменахме Фройд – да припомня един по моему велик стих от едно парче на Блу Ойстър Кълт – “Freud, have mercy on my soul”.
***
И ето въпрос, преди да се върнем към изкуството: как да се справим с колективистичната наша държава, в която правилата са често недоизказани и традиционалистки, т.е. с висококонтекстуалното общуване (според което „ние си знаем“), което ни запраща в дъното на Европа? Как? Anyone?
***
В този Zug-Zwang, в който сме попаднали обществено?
***
Едмънд Бърк: “Обществото е договор между мъртвите, живите и неродените”. Помислете поне за неродените. И дали сегашната ситуация не краде бъдеще.
***
Базов (дали не беше и “Чоранов”?) проблем: корупцията отдавна е част от манталитета на всички видове Балкани, западни или не – и могат да я изкоренят само бъдещите поколения, или поне да я вкарат в някакви “нормални” рамки. Засега си оставаме с дребни бушони – тук некъв благоевградски катаджия, там неква кметица на нещо.
***
Специално в изкуството постмодернизмът не е нов стил, а по-скоро нова умозрителност спрямо класическото – и най-добрият пример е Лусиън Фройд. Фройд е важен, защото не се отказва да изследва rerum natura и човешкото, а не заради позирането си като пост-пост-някакъв-си-портретист. По същия начин, по който Картие-Бресон снима – и съперничи на класически ренесансови платна.
***
Да си припомним и част от теорията на естетиката при Хегел: духът отделя самото себе си от самото себе си и прави този свой втори аспект своя полярна противоположност, а именно съществуване за и в Аз-а като противопоставяне на всеобщото. В този смисъл опаковането на Pont Neuf, да речем, e добър пример – хем какво е мост (нещо, което свързва), хем неговата интимна романтизация като отделно взет “packed object”. Но за Кристо ще припомня другата седмица.
***
Българският политик, с малки изключения (и особено в днешна среда), обикновено се държи с избирателите си така, сякаш живее поне в имението „Во льо Виконт“ в Швейцария, забравяйки, че е обикновен плетен мокасин, от онези в края на соц-а, спрямо европейската елегантна обувка. И то плетен мокасин сякаш със синдром на Аспергер: общува трудно, понеже не разпознава сигналите при комуникация, не проумява реакциите или чувствата на околните (електората), затруднява се да разчита невербалните сигнали и избягва директния eye contact – вследствие на което социалните му взаимоотношения с околните (особено избиратели) стават проблематични.
***
А вие гласувайте, не спирайте.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
