Н а 6 юли 1885 г. Луи Пастьор прави първата ваксинация на човек със създадената от него ваксина срещу бяс. С нея той спасява живота на 9-годишния елзасец Жозеф Майстер, ухапан от бясно куче. Това е направено с известен личен риск за Пастьор, тъй като той не е бил лицензиран лекар и е можел да бъде преследван за лечението на момчето.
След консултация с лекари, той решава да продължи с лечението. В продължение на 11 дни Майстер получава 13 ваксинации, като всяка от тях използва вируси, отслабени за по-кратък период от време. Три месеца по-късно той преглежда Майстер и установява, че е в добро здраве.
Пастьор е приветстван като герой и съдебният въпрос не е разгледан.
Лабораторията на Пастьор произвежда първата ваксина срещу бяс, използвайки метод, разработен от неговия асистент Ру, който включва отглеждане на вируса в зайци и след това отслабването му чрез изсушаване на засегнатата нервна тъкан. Ваксината срещу бяс първоначално е създадена от Емил Ру, френски лекар и колега на Пастьор, който е произвел нежива ваксина, използвайки този метод. Ваксината е била тествана върху 50 кучета преди първото ѝ изпитване върху хора.
#OnThisDay 1822: Chemist and biologist Louis Pasteur was born. He is considered the father of microbiology pic.twitter.com/6ukjHMoclc
— Imperial College London (@imperialcollege) December 27, 2019
Анализът на лабораторните му бележници показва, че Пастьор е лекувал двама души преди ваксинацията на Майстер. Единият оцелява, но е възможно всъщност да не е имал бяс, а другият е починал от бяс. Пастьор започва лечението на Жан-Батист Жупил на 20 октомври 1885 г. и лечението е успешно. По-късно през 1885 г. хора, включително четири деца от Съединените щати, отиват в лабораторията на Пастьор, за да бъдат ваксинирани.
През 1886 г. той лекува 350 души, от които само един развива бяс.
Успехът на лечението полага основите за производството на много други ваксини. Първият от Институтите „Пастьор“ също е построен въз основа на това постижение.
В „Историята на Сан Микеле“ Аксел Мунте пише за някои рискове, които Пастьор поема в изследванията на ваксината срещу бяс: "Самият Пастьор е бил абсолютно безстрашен. Нетърпелив да получи проба от слюнка директно от челюстите на бясно куче, веднъж го видях със стъклената тръбичка между устните си да извлича няколко капки от смъртоносната слюнка от устата на бясен булдог, държан на масата от двама асистенти, ръцете им защитени с кожени ръкавици".
Заради изследването си върху микробите, Пастьор насърчава лекарите да дезинфекцират ръцете и оборудването си преди операция.
Преди това малко лекари или техните асистенти са практикували тези процедури.
- Стефан Стамболов
На 6 юли 1895 г. умира бившият български министър-председател Стефан Стамболов. Веднага след Освобождението Стамболов се издига в средите на Либералната партия и през 1884 г. става председател на Народното събрание. С решителните си действия Стамболов изиграва важна роля за провалянето на проруския Деветоавгустовски преврат и като най-активният член на Регентството пресича последвалите опити на Русия за намеса в политическия живот. През 1887 г. става министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. При управлението си стабилизира политически и стопански страната, но е критикуван за авторитарните му методи и преследването на политически противници.
Държавникът, заплатил с живота си, за да бъде България свободна и независима държаваhttps://t.co/oQYQbHNdpv
— Faktor.bg (@Faktor_bg) July 3, 2025
В началото на 1894 г. Стамболов попада в центъра на шумен публичен скандал,
след като на 11 март Мария Милкова, съпруга на капитан Тодор Матров и балдъза на военния министър Михаил Савов, обвинява министър-председателя в любовна връзка със самата нея и със съпругата на Савов. Военният министър призовава Стамболов на дуел, в резултат на което е отстранен от правителството. Случаят предизвиква силно недоволство срещу правителствения ръководител в офицерските среди. Раздухан допълнително с публикуването на частна кореспонденция във вестниците, скандалът кара Стамболов да подава на няколко пъти оставката си, която в крайна сметка е приета от княз Фердинанд на 20 май.
След отстраняването му от правителството княз Фердинанд и новото правителство на Константин Стоилов продължават да се опасяват от влиянието на Стамболов и търсят начини за неговото компрометиране. На 24 август 1894 г. той е арестуван за кратко заради критики към княза в интервю за германски вестник, а след освобождаването му е замерван с камъни на улицата от привърженици на правителството.
На 3 юли 1895 г. Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата
от Михаил Ставрев – Хальо. След 3 дни умира от раните си. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница – бивш съратник на Стамболов, който със съдействието на Русия прави опит за военен преврат и в резултат е екзекутиран. Стамболов е нападнат 2 дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.
Още събития на 6 юли:
- 1535 г. – умира английският философ Томас Мор
- 1796 г. – роден е цар Николай I
- 1907 г. – родена е мексиканската художничка Фрида Кало
- 1946 г. – роден е американският актьор Силвестър Сталоун („Рамбо“, Роки“)
- 1969 г. – роден е българският боксьор Серафим Тодоров
- 1971 г. – умира джаз музикантът Луис Армстронг
- 2020 г. – умира италианският композитор Енио Мориконе
- ООН – Световен ден на целувката
