И ма дати, които остават запечатани в съзнанието на очевидците със специфичен цвят и звук. За жителите на плевенското село Бохот тази дата е 5 юни 1989 г. Денят, в който природата реши да покаже нагледно, че апокалиптичните холивудски сценарии имат своето реално и страшно измерение по нашите географски ширини.
И макар торнадото (или сухоземният смерч, както го класифицира науката) да се смята за екзотичен феномен, присъщ главно за американската „Алея на торнадата“, в онзи топъл юнски следобед Бохот се превърна в епицентър на невиждано за времето си бедствие.
Минутите преди тишината: Пулсът на бурята
Понеделникът на 5 юни 1989 г. започва като всеки друг обикновен летен ден в Дунавската равнина. Жегата е тежка, задушна – от онези, които възрастните хора в Северозапада наричат „затишие пред буря“. Никой в селото обаче не подозира какво точно се заражда високо в атмосферата.
Около 16:30 ч. небето рязко променя цвета си, придобивайки зловещ, сивкаво-зелен оттенък. Налягането пада толкова бързо, че хората усещат заглъхване в ушите.
Архивите на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) по-късно ще обяснят явлението с мощен конвективен облак и сблъсък на въздушни маси, но за хората на земята науката няма значение.
От черната пелена над Бохот се спуска огромен, въртящ се хобот, който докосва земята с тътен, оприличаван от оцелелите на преминаващ тежък влак или рев на десетки реактивни самолети. Скоростта на вятъра в ядрото на стихията надхвърля стотици километри в час.
Петнадесет минути в ада
Торнадото преминава през Бохот за по-малко от петнадесет минути, но те се усещат като цяла вечност. Стихията действа с избирателна, но абсолютна жестокост. Смерчът буквално засмуква покривите на къщите, вдига във въздуха животни, селскостопански машини и тежки превозни средства.
Очевидци разказват как вековни дървета са изкоренявани като кибритени клечки, а тухлени стени са се срутвали под натиска на вакуума и ураганния вятър.
Когато фунията най-накрая се оттегля и утихва, гледката е апокалиптична. Селото изглежда така, сякаш е било обект на тежка бомбардировка. Статистиката след бедствието е безпощадна: 144 къщи са напълно разрушени, превръщайки се в купчини отломки, а стотици други сгради са останали без покриви и прозорци. Ранени са десетки жители, а материалните щети засенчват всичко, виждано в региона дотогава.
Солидарността в руините
Годината е 1989 – време на сериозни политически промени в България, но пред лицето на трагедията идеологиите изчезват. Още в първите часове след преминаването на торнадото започва мащабна спасителна операция. Местните хора, въпреки шока от загубените си домове, започват да разчистват отломките с голи ръце, за да вадят затрукани съседи. Помощ пристига бързо и от съседните селища и окръжния център Плевен.
В дните след 5 юни Бохот се превръща в символ както на разрушението, така и на бързото възстановяване. Държавата и доброволци се обединяват, за да осигурят временен подслон на останалите без покрив семейства и да започнат изграждането на селото наново.
- Нощта, в която куршумите застигнаха Робърт Кенеди
През 1968 в САЩ е време на дълбоко социално разделение, кървави протести срещу войната във Виетнам и брутални политически убийства, които разтърсват нацията до основи. Само два месеца след като Мартин Лутър Кинг е застрелян в Мемфис, страната се опитва да намери нова котва, нова надежда. И я вижда в лицето на Робърт Франсис Кенеди – по-малкия брат на покойния президент Джон Кенеди.
Но съдбата на тази фамилия, превърнала се в американска кралска династия, е белязана от тежка, почти антична трагедия. В полунощ на 5 юни 1968 г. в Лос Анджелис надеждата за промяна е застреляна в кухненския коридор на един луксозен хотел.
Триумфът в бална зала „Амбасадор“
Нощта започва с огромен политически триумф. Сенатор Робърт Кенеди (наричан галено Боби) току-що е спечелил изключително важните първични избори в щата Калифорния. Тази победа го превръща в абсолютен фаворит за президентската номинация на Демократическата партия и го поставя на крачка от Белия дом.
Блестящ, харизматичен и обожаван от малцинствата и младите хора, Боби говори пред препълнената бална зала на хотел „Амбасадор“. Той завършва речта си с думи, които ще останат в историята: „Сега предстои Чикаго, нека спечелим там!“. Залата избухва в овации.
За да избегне огромната тълпа от журналисти и поддръжници на излизане, охраната решава да преведе сенатора през кухненския блок на хотела – по-пряк път към залата за пресконференции. Това решение се оказва фатално.
Секунди на хаос в кухнята
Коридорът на кухнята е тесен, претъпкан с готвачи, сервитьори и журналисти. Боби Кенеди се движи бавно, усмихнат, стискайки ръцете на персонала. В този момент от тълпата изскача 24-годишен мъж – Сирхан Сирхан, палестинец по рождение, воден от яростна политическа омраза заради подкрепата на Кенеди за Израел. Той вдига 22-калибров револвер и започва да стреля от упор.
Около три секунди. Толкова отнема на хаоса да погълне всичко. Прозвучават осем изстрела. Боби Кенеди пада на циментовия под, пронизан от три куршума, единият от които влиза в главата му зад дясното ухо. Докато гардът на сенатора и присъстващите спортисти Рафър Джонсън и Роузи Гриър се хвърлят върху нападателя, за да го обезоръжат, времето в кухнята сякаш спира.
„Всички ли са добре?“
Снимката, която на следващия ден обикаля света, е запечатала един от най-чистите и разтърсващи жестове на състрадание: 17-годишният помощник-сервитьор Хуан Ромеро е коленичил в локвата кръв, поставил броеница в ръката на умиращия Кенеди и поддържащ главата му. Последните думи, които сенаторът успява да промълви преди да изпадне в безсъзнание, са въпрос към Ромеро: „Всички ли са добре?“.
Робърт Кенеди е откаран по спешност в болницата „Добрият самарянин“. Лекарите се борят за живота му в продължение на часове, извършвайки сложна мозъчна операция. Щетите обаче са необратими. Рано сутринта на следващия ден, 6 юни 1958 г., само на 42 години, Боби Кенеди издъхва.
Смъртта му прекършва духа на една цяла генерация. Неговият погребален влак от Ню Йорк до Вашингтон е съпроводен от стотици хиляди американци, които стоят прави край релсите, плачат и отдават последна почит на човека, който обещаваше да обедини една разкъсвана от конфликти страна.
Още събития на 5 юни:
- 1851 г. – Романът Чичо Томовата колиба на Хариет Бичър Стоу започва да се публикува в подлистник във вестник Национална ера.
- 1942 г. – Втора световна война: САЩ обявяват война на Царство България в отговор на обявената символична война на САЩ.
- 1947 г. – План Маршал: По време на реч в Харвардския университет държавният секретар на САЩ Джордж Маршал призовава за оказване на икономическа помощ на следвоенна Европа.
Родени:
- 1878 г. – роден е Панчо Виля, мексикански революционер
- 1898 г. – роден е Федерико Гарсия Лорка, испански поет
- 1971 г. – роден е Марк Уолбърг, американски актьор
Починали:
- 1910 г. – умира О. Хенри, американски писател
- 2004 г. – умира Роналд Рейгън, 40-и президент на САЩ
- 2012 г. – умира Рей Бредбъри, американски писател
