Т рудно е да се пренебрегнат зачестилите случаи на екстремни метеорологични условия, тъй като изменението на климата продължава да причинява хаос на планетата. Въпреки това много природни бедствия - като земетресения, наводнения и вулканични изригвания - са помогнали на археолозите да направят големи пробиви, пише Sky History.
Ето само четири случая, в които разрушителната сила на Майката Земя е разбулила отдавнашни исторически загадки.
1. Ураган разкрива корабокрушение от Гражданската война в САЩ
Лесно е да се пренебрегне фактът, че Гражданската война в САЩ през 60-те години на XIX в. не се е водила изцяло на сушата. Някои от битките всъщност са се състояли в морето.
В същото време не всички кораби във войната са били бойни. Един добър пример за това е „Мери Селест“, „блокаден кораб“. Щатите от Конфедерацията използват блокадни кораби, за да поддържат снабдителните си линии на Бермудските острови, след като Съюзът налага морска блокада, която подкопава Конфедерацията.
Корабът „Мери Селест“ е само на около две години, когато потъва през 1864 г., след като се удря в риф край бреговете на Бермудските острови. Днес мястото на корабокрушението често е засегнато от урагани и бури.
През 2009 г. ураганът Бил отнесе пясъците, които преди това са скривали много дълбоководни останки от „Мери Селест“. Сред спасените оттогава части от кораба са бутилки от вино и флакон с парфюм на вече несъществуващата лондонска марка Piesse & Lubin.
2. Сушата разкрива древен град в Ирак
Изменението на климата засили сушата, като близкоизточната държава Ирак е особено уязвима. За археолозите обаче има и положителна страна, тъй като сушата е причина за разкриването на отдавна изгубен древен град в Северен Ирак.
През 2018 г. властите се бореха с опасната суша, като пуснаха вода от язовира в Мосул. Този ход доведе до появата на древен дворец от иракския язовир.
Екип от германски и кюрдски археолози не изчака да се възползва. Заедно те се натъкнали на няколко стаи и глинени плочки. Една от тези плочки била изписана с клинописно писмо, което показвало, че мястото на двореца датира от около 1800 г. пр. н. е.
Но това не е всичко! Ивана Пулиз от Института за древни близкоизточни изследвания в Тюбинген обяснява: "Намерихме и останки от стенописи в ярки червени и сини нюанси. През второто хилядолетие (пр. Хр.) стенописите вероятно са били типична черта на дворците в Древния Близък изток, но рядко ги намираме запазени".
3. Средновековно тяло, открито от бурите в Ирландия
Малкото ирландско градче Колони в графство Слиго не е склонно да бъде свидетел на много разтърсващи събития. В средата на 2010 г. обаче бурите поднасят на местните жители болезнена изненада, като изкореняват не само дърво, но и половината от средновековен скелет.
Първоначално буковото дърво е било засадено преди малко повече от два века. Който и да го е засадил, очевидно не е знаел, че около 800 години по-рано на същото място в плитък гроб е бил погребан труп.
Когато дървото било изкоренено и паднало настрани, горната част на скелета останала заплетена в оголените корени. В същото време долната част - включително костите на краката - останала в земята. Не че са останали там за дълго.
Националната служба за паметниците на културата на Ирландия възлага на частната консултантска фирма Sligo-Leitrim Archaeological Services (SLAS) да извърши разкопки и анализ на костите. Оказало се, че скелетът принадлежи на млад мъж, който вероятно е бил на възраст между 17 и 25 години по време на смъртта си.
Радиовъглеродният анализ установява, че тялото е било погребано по някое време между 1030 и 1200 г. от н.е. - епоха, известна с насилие. Това разкритие, в съчетание с маркировките по костите, подсказва, че мъжът е бил прободен до смърт в битка или в лична кавга.
4. Старо племенно селище, открито в САЩ след буря
Мака е племе, което живее в северозападния край на съседните Съединени щати. През годините обаче местообитанията на народа мака се променят леко.
В продължение на хилядолетия маките обитават крайбрежното село Озет в днешния щат Вашингтон. Смята се, че по някое време между 1500 и 1700 г. кално свлачище поглъща шест от дългите къщи на селото и тяхното съдържание. През 1970 г. буря предизвиква крайбрежна ерозия, която на свой ред разкрива голяма част от отдавна изчезналото селище Озет.
Това събитие предизвиква амбициозен археологически проект, целящ да открие вековни артефакти от мястото. Днес стотици от откритите впоследствие експонати са изложени в Културния и изследователски център Мака в залива Неа.