Б укурещкият договор е сключен на 28 юли (10 август нов стил) 1913 г. от делегатите на България, Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция. Договорът е сключен след Втората балканска война (Междусъюзническата война) и изменя предишния Лондонски договор, с който се слага край на Първата балканска война. Около месец по-късно българите подписват отделен граничен договор (Константинополския договор) с османците, които си възвръщат част от територията на запад от линията Енос-Мидия по време на втората война.
България, недоволна от постиженията си в Първата балканска война и особено от гръцките и сръбските завоевания в Македония, започва атака срещу бившите си съюзници през юни 1913 г. Атаките са отблъснати и гръцката и сръбската армия нахлуват в контролирана от България територия в замяна. В същото време османците настъпват в Източна Тракия и си връщат Адрианопол, докато Румъния използва възможността да нахлуе в България от север и да напредне срещу малка съпротива на кратко разстояние от българската столица София. Изолирана и заобиколена от по-мощна коалиция от противници, България е принудена да се съгласи на примирие и на мирни преговори, които да се проведат в румънската столица Букурещ.
Въпреки че османците също са участвали във Втората балканска война, те не са били представени на този договор. Вместо това по-късно са сключени двустранни договори с България (Константинополски договор) и Гърция (Атински договор).
An illustration celebrating the peace conference hosted in Bucharest in summer 1913 after the Second Balkan War. King Carol I of Romania offers his hands to the other Christian monarchs of the region. Bulgaria & the Ottoman Empire signed a separate treaty. pic.twitter.com/9Trj3JLrGZ
— Dr. Grant T. Harward (@GHarward) February 15, 2025
Клаузи на договора
Териториални
България отстъпва на Румъния областта на север и изток от линията Тутракан – Екрене, включително двете селища. София признава за сръбски териториите на запад от вододела на Вардар и Струма заедно с горното поречие на Струмешница. Българо-гръцката граница е прокарана по билото на Беласица на изток до устието на Места. Така в пределите на Гърция влизат редица градове и области, завзети от българите през войната с Османската империя – Кукуш, Сяр, Драма и Кавала.
Военни
С чл. VI на договора българското правителство се задължава да сведе в кратък срок армията си до мирновремения ѝ състав. Демобилизацията трябва да бъде извършена ден след като армейските щабове на страните по договора си разменят официални съобщения за подписването му.
Изтеглянето на чуждестранните войски от българска територия трябва да започне след разпускането на българските запасняци и да продължи най-много 15 дни. Дотогава румънската армия остава зад демаркационна линия между Свищов и Ловеч (на изток), Лом и Берковица (на запад), Арабаконак, Мирково и Златица (на юг).
В срок от две години (до 1915 г.) България трябва да срине всички укрепления по новата граница с Румъния и се ангажира да не строи нови около Русе, Шумен и в 20-километров периметър от Балчик.
- Първата световна война
На този ден през 1914 г. започва един от най-кървавите конфликти в човешката история – Първата световна война. В него се включват повечето Велики сили, обединени в две противостоящи коалиции – Антантата (Франция, Руска империя, Великобритания, Сърбия, впоследствие САЩ и други държави), срещу Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). Над 70 милиона войници, от които 60 милиона европейци, са мобилизирани в една от най-тежките войни в човешката история. Убити са повече от 15 милиона души, което прави Първата световна война една от най-унищожителните.
Непосредствен повод за започването на войната е атентатът в Сараево на 28 юни 1914 г., но конфликтът има по-дълбоки причини, водеща сред които е империалистичната политика на Великите сили. Започналата война между Сърбия и Австро-Унгария задейства системата от военни съюзи, възникнала в Европа през предходните десетилетия, и седмици след нейното начало основните европейски сили се включват във войната, която скоро се разпростира и в техните колонии по целия свят.
On July 28, 1914, World War I began as Austria-Hungary declared war on Serbia.
— Xavi Ruiz (@xruiztru) July 28, 2023
Maps shows the % of populations killed during the conflict. pic.twitter.com/GLLDWO6XNs
Военните действия започват с германско настъпление в Белгия и Люксембург, за да настъпват от равнините, австро-унгарско настъпление в Сърбия и руско нападение срещу Прусия. След като германското настъпление към Париж е спряно, на Западния фронт се води статична окопна война с фронтова линия, която почти не се променя до 1917 г.
На Източния фронт руската армия напредва успешно срещу австро-унгарците, но е отблъсната от германските войски. Нови фронтове се откриват с влизането във войната на Османската империя по-късно през 1914 г., България и Италия през 1915 г. и Румъния през 1916 г.
През 1917 г. Русия и Румъния са принудени да излязат от войната. Опитът за решително германско настъпление на Западния фронт през 1918 г. е спрян след намесата на Съединените щати. През следващите месеци Централните сили капитулират една по една, като краят на войната е поставен в 11 ч. на 11 ноември 1918 г. с подписаното от Германия примирие.
България
След пробива при Добро поле и победата при Дойран България, разчитайки на прокламираните принципи на президента Уилсън за следвоенното устройство, сключва Солунското примирие и излиза от войната. При края на войната България е сред победените. Принципите на президента Уилсън са игнорирани от Британия и Франция и по силата на Ньойския мирен договор страната е принудена да се откаже от част от териториите си – Южна Добруджа за втори път е предадена на Румъния, а Беломорска Тракия (крайбрежието на Егейско море между реките Марица и Места), като временен мандат – на Съглашението, което впоследствие я дава на Гърция с ангажимента за икономически излаз на България на Бяло море – ангажимент, който гърците не изпълняват.
България е първата държава, която подписва примирие на 29 септември 1918 г. Войната е загубена, а в резултат на подписаните впоследствие договори страната е принудена да изплаща милиони франкове репарации на страните-победителки. България преживява нова национална катастрофа.
- Указ №227
Заповед №227 от 28 юли 1942 г. е издадена от Йосиф Сталин в качеството му на народен комисар на отбраната на СССР. Заповедта е известна още като Заповед „Нито крачка назад!“.
Заповедта разпорежда във всеки фронт да бъдат създадени от един до три наказателни батальона , съставени от средни и старши командири и политически работници, които са нарушили дисциплината от страх и психическа неустойчивост. Тези отряди трябва да бъдат изпращани на най-трудните участъци от фронта, „за да им се даде възможност да изкупят с кръв престъпленията си срещу Родината“.
Заповядва се създаването във всяка армия на три до пет добре въоръжени заградителни отряда за разстрел на всички, които отстъпват. Никой командир няма право да отстъпва без заповед. Нарушителите подлежат на съд от военен трибунал.
Още събития на 28 юли:
- 1330 г. – В Битката при Велбъжд цар Михаил III Шишман търпи поражение от сръбската войска. Стефан Душан разгромява царската татарска гвардия, а Михаил Шишман умира три дни по-късно (31 юли 1330 г.) от раните си и в плен.
- 1540 г. – английският крал Хенри VIII се жени за петата си съпруга Катрин Хауърд.
- 1794 г. – Максимилиан Робеспиер, един от лидерите на Френската революция, е екзекутиран с гилотина в Париж.
- 1976 г. – Таншанското земетресение, което изравнява със земята град Таншан в Китайската народна република, взима 242 769 жертви и ранява 164 851 души
- 2005 г. – Ирландската републиканска армия (ИРА) официално обявява пълно и окончателно прекратяване на въоръжените действия срещу британската власт в Северна Ирландия.
Родени:
- 1828 г. – роден е руският генерал Йосиф Гурко
- 1929 г. – родена е първата дама на САЩ Жаклин Кенеди Онасис
- 1946 г. – родена е българската режисьорка Иванка Гръбчева („Изпити по никое време“, „Войната на таралежите“, „13-ата годеница на принца“)
Починали:
- 1741 г. – умира италианският композитор Антонио Вивалди
- 1750 г. – умира германският композитор Йохан Себастиен Бах
- 1794 г. – умира водачът на Френската революция Максимилиан Робеспиер
