На 21 юни 1527 г. във Флоренция на 58-годишна възраст умира Николо ди Бернардо дей Макиавели – италиански философ, дипломат, политик и историк от Епохата на Ренесанса. Мястото на гроба му е неизвестно, но в църквата „Санта Кроче“ е поставен посветен на него кенотаф с надпис „Никоя възхвала не е достойна за това име“.
Макиавели често е наричан „баща на съвременната политология“.
В продължение на дълги години заема висши длъжности във Флорентинската република с отговорности в дипломатическата и военната сфера. Автор е и на комедии, карнавални песни и поезия, както и на обемиста лична кореспонденция. Макиавели е секретар на Втората канцелария на Флорентинската република от 1498 до 1512 г., когато Медичите не са на власт. Пише най-известната си книга „Владетелят“ през 1513 г., когато Медичите са се върнали на власт и той е отстранен от политическия живот.
“There is no surer sign of decay in a country than to see the rites of religion held in contempt.”
— Mark W. (@DurhamWASP) May 3, 2025
Niccolo Machiavelli, born 3rd May 1469 pic.twitter.com/Yqac2Fd8dr
„Макиавелизмът“ е често използвано пейоративно определение за безскрупулни политици, като описваните от Николо Макиавели във „Владетелят“. Там той показва неморалното поведение като нечестността и убийствата на невинни като нормални и ефективни в политическия живот. Той дори изглежда го поощрява при определени обстоятелства.
Книгата му става известна заради твърденията, че съдържа „зли препоръки за тираните, за да им помогне да запазят властта си“. В същото време много коментатори като Барух Спиноза, Жан-Жак Русо и Дени Дидро смятат, че в действителност Макиавели е републиканец дори когато пише „Владетелят“ и неговите произведения служат за вдъхновение в епохата на Просвещението на застъпниците на съвременната демократична политическа философия.
Макиавелизъм
Макиавелизъм е, според Оксфордския речник, „използването на хитрост и двуличие в държавното управление или като цялостно поведение“. Думата има сходна употреба в съвременната психология, където тя описва една от най-тъмните триадни личности, характеризиращи се с двуличие, свързано с цинични вярвания и прагматичен морал.
- Беназир Бхуто
На тази дата през 1963 г. е родена първата жена, избрана да ръководи ислямска държава – пакистанският политик Беназир Бхуто. Тя е министър-председател на Пакистан в периодите 1988–1990 и 1993-1996 г. От 1969 до 1973 г. следва политология в Харвардския университет в САЩ, а от 1973 до 1977 г. завършва политология и икономика в Оксфордския университет в Обединеното кралство.
Завръща се в Пакистан през 1977 г., когато нейният баща е министър-председател, като смята да се занимава с външна политика. Няколко седмици след нейното завръщане военните извършват държавен преврат, баща ѝ е свален от власт и арестуван, а цялата власт преминава в ръцете на диктатора генерал Зия Ул Хак, който суспендира конституцията и налага военно положение, и кодекса на шериата в страната. През следващите осемнадесет месеца Беназир Бхуто често е поставяна под домашен арест, докато се опитва да събере политическа подкрепа против скалъпените обвинения против баща ѝ.
През 1979 г. бащата на Беназир Бхуто, въпреки международните протести, е осъден в политически процес и екзекутиран чрез обесване.
След смъртта на баща си Бензаир Бхуто застава начело на Пакистанската народна партия, като решава да насочи усилията си за възстановяване на демокрацията в страната. През 1980 г. нейният брат Шанаваз е убит при мистериозни обстоятелства в апартамента си във Франция. Бхуто нееднократно е поставяна под домашен арест и едва през 1984 г. ѝ се разрешава да напусне Пакистан. Като емигрант във Великобритания Бхуто продължава да ръководи Пакистанската народна партия – Либерална партия, стремяща се към демократични промени в Пакистан. През 1986 г. военното положение в Пакистан е прекратено и Беназир Бхуто се завръща в страната, където е посрещната от хиляди нейни привърженици.
Benazir Bhutto had all the textbook characteristics of a hero, but what distinguished her was that she achieved this in a young, third world country, when many older, more developed countries have not yet established woman in the top leadership role#BenazirBhuttoTheNationalHero pic.twitter.com/dhFxZnvif3
— Dr Syeda Shahida Rehmani (@ShahidaRehmani) June 1, 2020
Диктатурата на генерал Зия Ул-Хак приключва, след като загива през август 1988 г. в самолетна катастрофа – 3 мес., след като заявява, че ще се проведат избори в страната. На първите свободни парламентарни избори, проведени през ноември 1988 г., Пакистанската народна партия печели убедително и
Бхуто става първата жена министър-председател в ислямска държава.
През 1990 г. обаче президентът Гулам Ишак Кхан освобождава правителството ѝ, обвинявайки го в корупция, злоупотреба с власт и непотизъм, и насрочва нови избори. След разпускането на нейното правителство мъжът ѝ е арестуван и изпратен в затвор за 2 години по различни обвинения.
През юли 1993 г. президентът на Пакистан разпуска новото правителство по обвинения в корупция и насрочва нови избори. На проведените избори през октомври Бхуто получава широка народна подкрепа в 4-те провинции на Пакистан и възможност да състави отново правителство. Второто ѝ правителство е много успешно, но Бхуто допуска разрастване на корупцията.
За втори път нейното правителство е разпуснато от президента в края на 1996 г.
Беназир Бхуто губи изборите през 1997 г. и новото правителство я подвежда под семейна отговорност за корупция и финансови злоупотреби. Нейният съпруг Асиф Али Зардари, който е министър в нейното правителство, е осъден и изпратен в затвор за 8 години. Бхуто е осъдена на 3 г. затвор за корупция, отстранена е от политиката и е осъдена да плати 8,6 милиона долара. Беназир Бхуто решава да емигрира през 1999 г., като твърди, че е невинна и ще обжалва пред Върховния съд.
Още събития на 21 юни:
- 1905 г. – роден е френският философ, писател, драматург Жан-Пол Сатър
- 1979 г – роден е американският актьор Крис Прат („Джурасик свят“, „Великолепната седморка“)
- 1982 г. – роден е британският престолонаследник принц Уилям, първият син на принцеса Даяна и принц Чарлз (сега крал Чарлз III)
- Международен ден на скейтбординга
- Ден на лятното слънцестоене в Антарктида – средата на антарктическата земя
- Световен ден на хидрологията
