На 2 юли 1961 г. умира американският писател Ърнест Хемингуей – автор на романи, новели и кратки разкази; журналист. Носител на Нобелова награда за литература през 1954 г. и награда Пулицър през 1953 г. за новелата си „Старецът и морето“, той е считан за един от най-значимите автори на Америка. Хемингуей е част от така нареченото „изгубено поколение“ – група от бележити американски литератори-имигранти, които живеят в Париж и други европейски градове в периода от края на Първата световна война до началото на Голямата депресия.
Алкохол
Хемингуей започва да пие още като млад репортер. Той издържа на големи количества алкохол и дълго време това не се отразява на качеството на писателската му дейност. В края на 1940-те обаче започва да чува гласове, наддава на тегло и има високо кръвно налягане. Неразбирането на опасностите от употребата на спиртни напитки от негова страна личи от това, че сам учи сина си Патрик да пие, когато детето е едва 12-годишно. Патрик също има проблеми с алкохола през целия си живот. Брат му Грегъри, който става травестит, използва наркотици и умира на 69 години в женски затвор във Флорида.
В средата на 1959 г. той посещава Испания, за да изследва поредица от статии за бикове, поръчани от списание Life. Списанието иска само 10 000 думи, но ръкописът излиза извън контрол. Той не успява да организира писането си за първи път в живота си, затова моли А. Е. Хотчнър да замине за Куба, за да му помогне. Последният му помага да го намали до 40 000 думи. Хотчнър установява, че Хемингуей е „необичайно колеблив, неорганизиран и объркан“ и страда от влошено зрение.
Ernest Hemingway and Lauren Bacall having a drink in Spain, 1959. pic.twitter.com/dNlJ8m4dC8
— Roger Boylan (@BoylanRoger) June 15, 2025
Хемингуей и Мери напускат Куба за последен път на 25 юли 1960 г. Създават малък офис в апартамента си в Ню Йорк и се опитват да работят, но той напусна скоро след това. След това пътува сам до Испания, за да се снима за предната корица на списание „Life“. Няколко дни по-късно идва новината, че той е тежко болен и на прага на смъртта, но той успокоява жена си: „Съобщението е фалшиво. Отивам в Мадрид. Любов“. Всъщност той действитено е тежко болен и вярва, че е на прага на срив. Чувствайки се самотен, се прибира в леглото си с дни, оттегляйки се в тишината, въпреки че първите части от „Опасното лято“ са публикувани в „Life“ през септември 1960 г. с добри отзиви. След седмици на тежко пиене в Испания, Хемингуей отива на лекар, който установява чернодробна цироза. През октомври напуска Испания за Ню Йорк, където отказа да напусне апартамента. Мери бързо го завежда в Айдахо, където лекарят Джордж Савиер ги посрещна на влака.
Електрошокове
По това време Хемингуей непрекъснато се тревожи за парите и безопасността си. Тревожи се за данъците си и че никога няма да се върне в Куба, за да измъкне ръкописите, които е оставил в банков трезор. Става параноичен, мислейки, че ФБР активно следи движението му в Кетчум. До края на ноември Мери вече е много притеснена и Савиер предлага Хемингуей да отиде в клиниката Майо в Рочестър, Минесота; Хемингуей може би вярва, че се лекува там от хипертония. Той е регистриран в клиниката Майо под името Савиер, за да се поддържа анонимност. „Аурата на секретността заобикаля лечението на Хемингуей при Майо“, но той е лекуван с електрически шокове 15 пъти през декември 1960 г. и е „освободен като развалина“ през януари 1961 г.
From “Death in the Afternoon.” This passage reflects Hemingway’s pragmatic and stoic philosophy. It’s a reminder to focus on the present and make the most of what’s available, rather than dwelling on what is lacking—an approach that aligns with his minimalist style and worldview. pic.twitter.com/2wQ63JuZvQ
— Ernest Hemingway (@HemingwayNow) March 17, 2025
Хемингуей отново е в Кетчум през април 1961 г., три месеца след освобождаването си от клиниката Майо, когато Мери „намира Хемингуей да държи пушка“ в кухнята една сутрин. Тя се обажда на Савиер, който го успокоява и го приема в болницата в Сън Вали; оттам е върнат в Майо за повече електрошокове.
Самоубийство
Освободен е в края на юни, пристига у дома си в Кетчум на 30 юни. След това той „съвсем нарочно“ се застрелва с любимата си пушка в ранните сутрешни часове на 2 юли 1961 г. Отключва складовото помещение, където се съхраняват оръжията му, отива горе във фоайето на предния вход и се застрелва с „пушката с двойна цев, която е използвал толкова често, че може да му е приятел“.
Поведението на Хемингуей през последните му години е подобно на това на баща му, преди да се самоубие. Баща му може би е имал генетично заболяване хемохроматоза, при което невъзможността за метаболизиране на желязото води до психическо и физическо влошаване на състоянието на организма. Медицинските записи, предоставени през 1991 г., потвърждават, че Хемингуей е страдал от хемохроматоза. Сестра му Урсула и брат му Лестър също се самоубиват.
- Владимир Набоков
Руският писател Владимир Набоков също умира на 2 юли, но през 1977 г. Той е и поет, колекционер на пеперуди и любител на шахмата. Роден е в Русия, но емигрира със семейството си през 1917 г. Получава образованието си във Великобритания, след това живее известно време в Берлин. С настъпването на нацизма бяга във Франция и в САЩ, където прекарва 20 години от живота си. Голяма част от произведенията си (включително най-известните) Набоков пише на английски език.
Vladimir Nabokov in his study. pic.twitter.com/KtDpvOfR5C
— Roger Boylan (@BoylanRoger) June 27, 2025
Средствата, които му донася най-известната му творба – романът „Лолита“ (1955 г.), позволяват на Набоков да се оттегли от професурата си през 1959 г. и да се концентрира върху творческата си дейност. През 1961 г. се премества с жена си в Монтрьо, Швейцария. Умира от вирусна инфекция на 2 юли 1977 г. в Лозана и е погребан във Вьове.
- Георги Димитров
На тази дата умира и българският министър-председател Георги Димтров, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и председател на Коминтерна. В България той става обект на мащабен култ към личността, запазил се и след неговата смърт. След продължили с години разнородни здравословни проблеми, той умира през 1949 година в санаториума „Барвиха“ край Москва.
В края на февруари 1949 г. се оплаква от силни болки в корема и обездвижване на левия крак, диагнозата на лекарска комисия е гнойно възпаление на простатата, сърдечна слабост, напреднала цироза и захарен диабет. На 6 март комисията решава той да бъде спешно транспортиран в Москва. На следващия ден пристига да го вземе специален самолет – на борда му е съветският вицепремиер Лаврентий Берия, който настоява Димитров спешно да се срещне със Сталин.
Comrade Enver Hoxha with Georgi Dimitrov pic.twitter.com/P4SCPllXr3
— Dakota 🔻⛏️ (@lesbolschewik) February 3, 2025
Димитров прекарва два месеца в московската правителствена болница и въпреки съмненията за развитие на рак, състоянието му започва да се подобрява и той е прехвърлен в санаториума „Барвиха“. На 25 юни за кратко го посещава Сталин, с когото обсъждат главно здравословното състояние на Димитров. На 28 юни 1949 година Георги Димитров получава кръвоизлив в черния дроб в резултат на цирозата. Той умира в санаториума Барвиха на 2 юли сутринта (към 8:35 ч. българско време).
Видни съветски медици поставят диагнозата „сърдечна недостатъчност II степен, чернодробна цироза, диабет, хроничен простатит“. Въпреки официалното медицинско заключение съществува хипотеза за политическо убийство на Димитров по указания на Йосиф Сталин. Изследвания на балсамираното тяло на Димитров през 90-те години показват увеличено съдържание на живак, което може да е в резултат на отравяне.
Още събития на 2 юли:
- 1900 г. – Граф Фердинанд фон Цепелин извършва първия полет с дирижабъл край Боденското езеро, Германия, продължил 18 мин.
- 1937 г. – Амелия Ерхарт и нейният навигатор за последен път са чути над Атлантическия океан, докато се опитват да осъществят първия околосветски полет със самолет над екватора.
- 1922 г. – роден е френският моделиер Пиер Карден
- 1940 г. – роден е първият български космонавт Георги Иванов
- 1963 г. – родена е актрисата Ернестина Шинова
- – родена е певицата Росица Кирилова
- 1986 г. – родена е актрисата Линдзи Лоън („Капан за родители“, „Гадни момичета“, „Мачете“)
- 1990 г. – родена е актрисата Марго Роби („Вълкът от Уолстрийт“, „Отряд самоубийци“, „Имало едно време в Холивуд“, „Вавилон“, „Барби“)
- 1566 г. – умира ясновидецът Нострадамус
- 1778 г. – умира френският философ Жан-Жак Русо
- 1999 г. – умира италианският писател Марио Пузо („Кръстникът“, „Сицилианецът“)
- Световен ден на неидентифицираните летящи обекти (НЛО) – През 2001 г. Хактан Акдоган, създател на Международния музей на НЛО в Истанбул, Турция, публикува предложение за честването му. Годишнина от инцидента в Розуел, САЩ (юни – юли 1947), където е намерено катастрофирало НЛО
- Международен ден на спортния журналист – Отбелязва се от 1995 г. по инициатива на Международната асоциация на спортната преса
