В трогателния си дебютен роман "Счупените места" Ръсел Франклин разказва историята на най-малкото дете на Ърнест Хемингуей, което е познато под различни имена - Грегъри или Глория, и е живяло в периода 1931-2001 г. От бурните 30-те години на ХХ век до края на ХХ век читателят се отправя на пътешествие по серпентини, прекъсвано от отхвърляне и устойчивост, отчаяние и надежда.
Като всеки добър герой на Хемингуей, Грегъри пътува по света, лови риба, и като самия Ърнест, е диагностициран с маниакална депресия. (Разминават се в това, че стават лекари, а не писатели на пълен работен ден, макар че семейната болест алкохолизъм в крайна сметка ще им коства лекарския лиценз).
Horacio the handsnake - Gregory/Gloria Hemingway pic.twitter.com/dIP6332jWJ
— Eriq Smith (Horacio the handsnake OFFICIAL) (@SuperQueer619) December 21, 2020
В "Счупени места" обширните биографични изследвания са леки. Самият татко тук е страничен персонаж, макар че митът му хвърля дълга сянка. Той е изобразен как разказва на децата си как да бъдат мъже: той е темпераментен, често гневен, но понякога нежен и добър.
Франклин не се притеснява от бащата, когото истинският Грегъри е нарекъл "пропито с джин, жестоко чудовище", нито от това да му даде искрици човечност. Трансформациите между Грегъри и Глория през годините са поднесени с еднакво внимание: както при титулярния герой на разказа на Вирджиния Улф "Орландо", този млад Хемингуей преминава от "той" в "тя" без усилие, и ако "Грегъри" доминира в голяма част от разказа, то през цялото време се усеща пулсът на "Глория", който преследва мъжкото местоимение и бие между редовете.
Макар че Грегъри в по-голямата си част се опитва да потисне или да задържи Глория в себе си, в края на краищата се появява искрица надежда, когато погледът им попада на новоиздадената "Райска градина" - противоречив, посмъртен роман на баща им от 1986 г., в който героите експериментират с променливостта на пола.
Тогава Глория се появява отново, осъзнавайки, че няма значение дали Ърнест ги е разбрал, или не. Мозъкът на Грегъри пренаписва и преразказва съществуването им, докато те претърсват спомените си, така че читателят получава фрагментиран разказ, който майсторски представя вътрешния свят на човек, преминал през няколко електрошокови процедури - и чието съзнание сега се лута между места, времена и самоличности.
Ernest Hemingway and Gregory Hemingway at the Club de Cazadores in Cuba, c. 1943. JFK Presidential Library, Boston pic.twitter.com/MnC43QvpOw
— Bibliophilia (@Libroantiguo) May 5, 2016
В цялата книга "Счупени места" прозата на Франклин е сдържана и кратка: няма разхвърляни изречения, няма потоци от съзнание. Това е любимият похват и на Ърнест Хемингуей: измамно просто писане, което преобръща предположенията и провокира въпроси за фиксираността на личността.
