Н а 2 август 1887 г. във Велико Търново, Фердинанд Сакскобургготски полага тържествена клетва пред III Велико народно събрание, с което официално става княз на България. Това е повратен момент в българската история – както по отношение на вътрешнополитическото развитие, така и на международната позиция на младото българско княжество.
Предистория
Първият български княз – Александър I Батенберг, племенник на руския император Александър II, е избран през 1879 г. с одобрението на Великите сили. В началото той има силна подкрепа от Русия, но след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г., отношенията между него и Русия рязко се влошават.
Макар Съединението да е изключителен акт на държавническа смелост, Русия не го одобрява, тъй като не е съгласувано с нея. В последвалата Сръбско-българска война (1885 г.) Батенберг ръководи армията успешно, но това още повече разгневява Петербург.
На 9 август 1886 г. група русофилски офицери извършват преврат, при който Батенберг е принуден да абдикира и напуска страната. Макар след контрапреврат да се връща временно, политическата нестабилност и отказът на Русия да приеме неговото завръщане го карат окончателно да абдикира на 26 август 1886 г.
Изборът на Фердинанд
След месеци без държавен глава и силна политическа криза, Третото Велико народно събрание, свикано в Търново, избира Фердинанд Сакскобургготски за нов княз на България на 7 юли 1887 г., по предложение на премиера Стефан Стамболов.
Фердинанд е млад, с благороднически произход и добри връзки в европейските дворове, но избран без предварителното съгласие на Великите сили, особено без това на Русия.
The Bulgarian government gives permission to former King Ferdinand, who has been living in exile in Germany since 1918, to return to the country. pic.twitter.com/QdxwR0hxLv
— 1925 Live (@100YearsAgoLive) January 2, 2024
Държавите, които не признават избора
- Русия – категорично се противопоставя на избора, тъй като Фердинанд е възприеман като „креатура“ на Стамболов и Австро-Унгария. Русия вижда в него заплаха за своето влияние на Балканите и отказва да признае легитимността му.
- Германия и Австро-Унгария – първоначално също не го признават официално, тъй като се боят да не влязат в конфликт с Русия.
- Османската империя – като сюзерен по Санстефанския договор и Берлинския конгрес, тя също се въздържа от признаване.
Фактически, Фердинанд управлява България близо десетилетие, без официално международно признание. Това обаче не му пречи да консолидира властта и да продължи изграждането на българската държавност, в тясно сътрудничество със Стефан Стамболов.
На 22 януари 1896 година Фердинанд
пренебрегва римския папа Лъв XIII и съпругата си княгиня Мария Луиза и сменя вероизповеданието на престолонаследника Борис
като издава манифест за православното му кръщение. Манифестът е прочетен в парламента от министър-председателя Константин Стоилов. Кръщението е извършено на 2 февруари 1896 г. в църквата „Света Неделя“ от българския Екзарх Йосиф I от Цариград и пратеника на руския император граф Александър Голенишчев-Кутузов. С този акт монархът накарва Великите сили да признаят короната му и изважда България от международната изолация. През следващите 5 дни всички държави, подписали Берлинския договор от 1878 г., признават официално Фердинанд за княз на България. Папата изпълнява заканата си и отлъчва Фердинанд от католическата църква.
Церемонията в Търново
На 2 август, в духа на Търновската конституция, новоизбраният княз Фердинанд пристига във Велико Търново и полага клетва пред Великото народно събрание, заявявайки верността си към конституцията и българския народ. Тържествата преминават под засилена охрана, при високо напрежение, но и с национален ентусиазъм.
С думите: „Кълна се в името на Всевишния да спазвам Конституцията и законите на българското княжество, да бъда верен на народните интереси и на достойнството на България“ Фердинанд I официално поема управлението на България.
Фердинанд остава княз до 1908 г., когато сам обявява независимостта на България и приема титлата цар. Управлението му продължава до края на Първата световна война, когато абдикира в полза на сина си – цар Борис III.
- Инвазията на Ирак в Кувейт
На 2 август 1990 г. Ирак започва инвазията в Кувейт с четири елитни иракски дивизии на Републиканската гвардия, включително и иракската армия. Основната цел на командосите, разположени на хеликоптери и лодки, е да нападнат столицата на Кувейт, докато други части превземат летищата и двете авиационни бази. В подкрепа на тези звена иракската армия изпраща 2 ескадрили хеликоптери, чиято най-важна мисия е транспортиране и подкрепа на иракските командоси в столицата, и впоследствие да подкрепи сухопътните войски. Въпреки че Ирак разполага войските си по границата месец преди нападението, кувейтските въоръжени сили не са в бойна готовност. Първата индикация е от радар, който отчита движение на иракската армия на юг. Въоръжените сили на Кувейт се противопоставят, но са със значително по-малка численост.
Отново на 2 август 1990
Ирак обявява Кувейт за своя 19-а провинция.
On this day in 1990, Iraqi forces invade Kuwait. 168 days later, a U.S.-led international coalition will launch Operation Desert Storm, the massive military campaign to drive Saddam Hussein's army out of the tiny Gulf emirate. pic.twitter.com/dYqXmKARNm
— Military History Now (@MilHistNow) August 2, 2024
Според американския президент Джордж Х. У. Буш Ирак възнамерява да нападне Саудитска Арабия и така да вземе контрола над световните запаси на петрол в свои ръце. Организира се международна коалиция срещу окупацията на Кувейт, която цели да върне статута му на суверенна държава и да предотврати появата на световен конфликт. Съветът за сигурност на ООН издава резолюция, с която налага икономически санкции на Ирак.
В края на първия ден от инвазията, само малки части на съпротивата са останали в страната. До 3 август последните военни части отчаяно се опитват да забавят действията на иракската армия и да защитят възможно най-много обекти в страната си. Въздушна база Али ал-Салим на ВВС на Кувейт е единствената база, все още непревзета на 3 август. На свечеряване обаче Али ал-Салим е окупирана от иракските сили. Оттогава е само въпрос на време, докато всички военни звена бъдат принудени да се оттеглят или да бъдат унищожени.
Последните няколко кувейтски резервни части на 35-а механизирана бригада воюват до следобеда на 4 август, останали без боеприпаси и гориво, те са принудени да се изтеглят обратно в Саудитска Арабия. Така на практика приключва военната съпротива срещу иракската инвазия.
Причини за инвазията:
- Икономически натиск: След края на Ирано-иракската война (1980–1988), Ирак е силно задлъжнял, включително към Кувейт, от който е получил значителна финансова помощ. Саддам настоява Кувейт да опрости дълга, но получава отказ.
- Обвинения в нелегално сондиране: Ирак обвинява Кувейт, че незаконно извлича нефт от иракско находище в пограничния район Румайла чрез т.нар. „диагонално сондиране“.
- Политически амбиции: Саддам Хюсеин има стремеж да засили влиянието си в региона и да се утвърди като лидер на арабския свят. Той нарича Кувейт „19-а провинция на Ирак“.
Още събития на 2 август:
- 216 пр.н.е. – Втора пуническа война: Картагенските сили водени от Ханибал разгромяват армията на Римската република в Битката при Кана, едно от най-големите тактически сражения във военната история.
- 1891 г. – В подножието на връх Бузлуджа се провежда тайно събрание, наречено по-късно Бузлуджански конгрес, с което се създава Българската социалдемократическа партия (БСДП).
- 1903 г. – В Османската империя избухва Илинденско-Преображенското въстание организирано от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и местните българи.
- Възпоменателен ден на геноцида срещу ромите и синтите
- Празник на Българската социалистическа партия
- Годишнина от Илинденско-Преображенското въстание
Родени:
- 1932 г – роден е ирланският актьор Питър О'Тул („Лорънс Арабски“, „Калигула“, „Троя“)
- 1942 г – родена е чилийската писателка Исабел Алиенде
- 1951 г – роден е амеиканският рок певец Джо Лин Търнър
Починали:
- 1813 г – умира Софроний Врачански
- 1921 г – умира италианският тенор Енрико Карузо
- 1922 г – умира американският физик от шотландски произход Александър Бел, изобретателят на телефона
