В ранните сутрешни часове на 18 март 1990 г. 13 произведения на изкуството са откраднати от музея на Изабела Стюарт Гарднър в Бостън. Охранителите допуснаха двама мъже, представящи се за полицаи, отзовали се на сигнал, а крадците вързаха пазачите и ограбиха музея през следващия час. Случаят е нерешен и до днес; не са извършени арести и не са намерени откраднатите произведения. Те са оценени на стотици милиони долари от ФБР и търговците на изкуство. Музеят предлага награда от 10 милиона долара за информация, водеща до възстановяването на изкуството, най-голямата награда, предлагана някога от частна институция.
Откраднатите произведения първоначално са били закупени от колекционерката на изкуство Изабела Стюарт Гарднър
(1840–1924) и са били предназначени за постоянна експозиция в музея с останалата част от нейната колекция. Сред тях беше Концертът, една от само 34-те известни картини на Йоханес Вермеер и смятана за най-ценната неоткрита картина в света. Липсва и „Бурята на Галилейското езеро“, единственият морски пейзаж на Рембранд.
This Is a Robbery, a 4-part documentary about the 1990 theft of 13 pieces of art from the Isabella Stewart Gardner Museum, is now on Netflix.
— BostonTweet (@BostonTweet) April 8, 2021
video @netflix pic.twitter.com/NHgdsXPTZC
Други картини и скици на Рембранд, Едгар Дега, Едуар Мане и Говерт Флинк бяха откраднати, заедно със сравнително безценен финил с орел и китайски гу. Експертите бяха озадачени от избора на произведения на изкуството, тъй като по-ценните произведения бяха оставени недокоснати. Тъй като колекцията и нейното оформление са предназначени да бъдат постоянни, празните рамки остават висящи както в знак на почит към липсващите произведения, така и като контейнери за тяхното връщане.
ФБР смята, че обирът е планиран от престъпна организация.
По случая липсват сериозни физически доказателства и ФБР до голяма степен е разчитало на разпити, информатори под прикритие и специални операции за събиране на информация. Фокусира се предимно върху Бостънската мафия, която беше в разгара на вътрешна гангстерска война през този период. Една теория твърди, че гангстерът Боби Донати е организирал обира, за да преговаря за освобождаването на неговия капорежим от затвора; Донати е убит една година след обира.
Други разкази предполагат, че картините са били откраднати от банда в бостънския квартал Дорчестър, въпреки че тези заподозрени отричат да са замесени въпреки факта, че спецоперация е довела до няколко присъди затвор. Всички са отрекли да знаят каквото и да е или са предоставили следи, които са се оказали безплодни, въпреки предложението за парична награда и намалени или отменени присъди затвор, ако разкрият информация, водеща до възстановяване на произведенията на изкуството.
Последният велик магистър на Ордена на тамплиерите
Жак дьо Моле е 23-тият и последен велик магистър на Ордена на тамплиерите. Вероятно е най-известният тамплиер след неговия основател и пръв велик магистир Юг дьо Пайен.
Le 18 mars 1314, Jacques de Molay, dernier maître de l’ordre du Temple, est mis à mort sur un bûcher sous ordre de Philippe IV dit « le Bel ».
— Le Lys Quotidien (@LeLysQuotidien) March 18, 2020
Cette exécution lui vaut d’être maudit par Jacques, alors accusé d’hérésie et de pratiques obscènes.#Histoire #CeJourLà pic.twitter.com/hOZ9qWLD9K
На 13 октомври (петък) 1307 г. Дьо Моле е арестуван в Храма – седалището на ордена в покрайнините на Париж. Три седмици по-късно Филип IV изпраща тайни инструкции на своите служители и след това започва масови арести на тамплиерите в цялата страна. Логичното продължение на клането е грандиозният многогодишен процес на ордена.
По време на процеса, след тежки изтезания, Дьо Моле няколко пъти променя показанията си.
През октомври 1307 г. той признава, че има обичай да се отрича Христос и да се плюе върху кръста. Въпреки това, на Коледа същата година, пред папските комисари, майсторът се отказва от свидетелството си. През август 1308 г. в Шинон Дьо Моле се връща към първоначалните си показания, а през 1309 г. всъщност отказва да защити ордена. Очевидно той се надява на аудиенция при папата, която така и не се състоя. На последното заседание през март 1314 г. дьо Моле се откавза от всичките си показания и заявява, че тамплиерите са невинни. Изгорен на клада на 18 март 1314 г. в Париж.
Първо излизане на човек в открития космос
Алексей Архипович Леонов е съветски космонавт. Извършил е първото излизане в открития космос на 18 март 1965 г., участвал е в първия международен съвместен полет „Союз – Аполо“ през 1975 г.
Cosmonaut and Air Force major general Alexei Leonov was born in Listvyanka, Soviet Union, on May 30, 1934#Leonov made history on March 18, 1965, when he left his spacecraft Voskhod 2 for 12 minutes, making the first walk in #spacehttps://t.co/c3jCbURd2mhttps://t.co/38OK3ZpPwh pic.twitter.com/RTcYnRhqrg
— ＣＯＮＴＡＣＴ ＬＩＧＨＴ 。 ◯ *・ (@contactlight69) May 29, 2024
Полетът с „Восход 2“ (18 – 19 март 1965 г.) е съвместно с Павел Беляев като втори пилот на кораба. По време на този полет Леонов извършва първото в историята на космонавтиката излизане в открития космос с продължителност 12 минути и 9 секунди (по други данни – 23 минути и 41 секунди). По време на излизането проявява мъжество, особено в извънредната ситуация, когато надулият се космически скафандър е пречел за безпрепятственото завръщане на космонавта в космическия кораб. Леонов успява да влезе в шлюза едва след изпускане на излишното налягане.
Има 4 изобретения и повече от 10 научни труда. Получил е признание като художник, включително на пощенски марки, негови творби се излагат в изложби и се публикуват. Излиза в пенсия през 1991 година, живее в Москва. Умира на 11 октомври 2019 г. на 85-годишна възраст.
Още събития на 18 март:
- 1959 г – роден е френският режисьор Люк Бесон („Леон“, „Петият елемент“, „Такси“, „Никита“, „Уасаби“)
- 1970 г – родена е актрисата Куин Латифа („Чикаго“, „Страшен филм“3)
- 1584 г – умира руският цар Иван Грозни
- 2009 г – умира актросата Наташа Ричардсън („Капан за родители“, „Петзвезден романс“)
