Н а 15 септември 1935 г., по време на ежегодния конгрес на Националсоциалистическата германска работническа партия (НСДАП) в Нюрнберг са приети т.нар. Нюрнбергски закони – първите ключови законодателни актове, които поставят основите на институционализираната расова дискриминация в нацистка Германия.
Тези закони, изработени лично под диктовката на Адолф Хитлер, се превръщат в юридическа рамка за систематичното изключване на евреите от германското общество и подготвят почвата за Холокоста.
Основни положения на Нюрнбергските закони
Закон за защита на германската кръв и германската чест:
- Забранява браковете между евреи и германци от „чиста арийска кръв“.
- Забранява извънбрачни сексуални отношения между евреи и хора „от германска или сродна кръв“.
- Евреите нямат право да наемат германски жени под 45-годишна възраст като домашни прислужници.
- Забранява се на евреите да издигат германското национално знаме.
Закон за гражданството на Райха:
- Въвежда разделение между „граждани на Райха“ (само хора от германска или сродна кръв) и „поданици на държавата“.
- Евреите са лишени от германско гражданство и всички политически права.
Нюрнбергските закони имат огромен ефект върху живота на германските евреи. Те ги превръщат във „втора категория“ хора, без правото да участват в политическия живот, без защита от закона и със строго ограничени социални и лични права. С времето тези закони се разширяват и допълват с нови наредби, които ограничават правото на евреите да упражняват професии, да получават образование и да притежават собственост.
Законите се превръщат и в основа на антисемитската пропаганда – държавно узаконено средство за разделяне на обществото и насаждане на омраза.
Пътят към Холокоста
Приемането на Нюрнбергските закони бележи началото на процеса, който ще доведе до геноцида над евреите по време на Втората световна война. Те не само легитимират расизма, но и подготвят германското общество за по-радикални мерки срещу еврейското население.
През следващите години евреите ще бъдат напълно изключени от икономическия и културния живот, а след 1939 г., с избухването на войната, ще започнат депортациите към концентрационните лагери. В крайна сметка именно тази политика ще кулминира в Холокоста, при който над шест милиона евреи ще бъдат унищожени.
Днес Нюрнбергските закони се разглеждат като едни от най-зловещите примери за това как законодателството може да бъде използвано за легитимиране на дискриминация и насилие.
- Първият учебен ден
През 1921 г. в България се поставя началото на традицията новата учебна година да започва на 15 септември – дата, която и до днес е символ на знанието и училището. Решението е взето по предложение на правителството на Александър Стамболийски, тогава министър-председател и лидер на Българския земеделски народен съюз.
Дотогава началото на учебната година в различни училища често варирало и не било строго фиксирано.
Основният мотив за въвеждането на 15 септември като официална дата бил свързан с живота на селското население, което представлявало мнозинството от българите.
По това време земеделският труд определял ритъма на обществото, а лятото било изцяло посветено на тежката работа по нивите и прибирането на реколтата. Затова държавата решила да даде възможност на учениците – предимно деца на земеделци – да помагат на семействата си в селскостопанската дейност, а след това да се върнат в класните стаи.
Новата дата бързо се наложила като удобна и логична. Тя съчетавала края на земеделския сезон и началото на есента – време, когато семействата вече можели да отделят внимание на образованието на децата си. Постепенно 15 септември се превърнал в един от най-тържествените дни в календара на всяко училище – с химна „Върви, народе възродени“, с посрещане на първолаците и с празнична атмосфера.
Оттогава до днес датата 15 септември е запазена като официален старт на учебната година,
независимо от политическите промени и различните етапи от историята на България. Тя се е утвърдила като ден на ново начало, символ на стремежа към знание и бъдеще, и е сред най-емоционалните празници за ученици, родители и учители.
Още събития на 15 септември:
- 1916 г. – Първа световна война: В Битката при Сома за първи път са използвани танкове.
- 1946 г. – България сменя формата си на държавно управление и е обявена за народна република след проведен референдум, на който над 3 милиона българи гласуват за републиката (в условията на съветска окупация).
Родени:
- 53 г. – роден е римският император Марк Улпий Траян
- 1254 г. – роден е италианският изследовател Марко Поло
- 1789 г. – роден е американският писател Джеймс Фенимор Купър („Последният мохикан“, „Прерията“)
- 1890 г. – родена е английската писателка Агата Кристи („Десет малки негърчета“, „Убийство в Ориент Експрес“, „Смърт край Нил“, „Азбучни убийства“, „Среща в Багдад“ и др.)
- 1919 г. – роден е българският публицист Николай Хайтов („Хайдути“, „Диви разкази“, „Капитан Петко Войвода“)
- 1946 г. – роден е американският режисьор Оливър Стоун („Взвод“, „Роден на четвърти юли“, „Джей Еф Кей“, „Всяка една неделя“, „Александър“)
- 1946 г. – роден е американският актьор Томи Лий Джоунс („Беглецът“, „Батман завинаги“, „Мъже в черно“, „Щатски шерифи“)
- 1972 г. – родена е Летисия Ортис, сега кралица Летисия на Испания
- 1984 г. – роден е британският принц Хари
