Н а 15 октомври 1917 г., край Париж, пред френски военен разстрелен отряд застава жена, която вече е легенда приживе — Мата Хари. Тя не е войник, нито политик, а танцьорка, куртизанка и обвинена шпионка, чиято съдба се превръща в една от най-драматичните истории на Първата световна война.
Истинското име на Мата Хари е Маргарета Гертруда Зеле, родена през 1876 г. в Холандия. Детството ѝ преминава спокойно, но след като родителите ѝ се разделят, а майка ѝ умира, животът ѝ тръгва по труден път.
На 18 години Маргарета се омъжва за холандски офицер и заминава с него за Ява, тогава колония на Нидерландия. Именно там се докосва до екзотичните традиции на Изтока – танци, облекло, мистицизъм. След завръщането си в Европа, разочарована от брака и бедността, тя решава да започне нов живот – и да се роди наново като Мата Хари, което на малайски означава „око на деня“ или „слънце“.
През първите години на XX в. Мата Хари покорява Париж с екзотичните си танци и с тайнствената си красота. Сценичните ѝ изпълнения, напомнящи ритуални обреди, предизвикват сензации в артистичните и висшите кръгове. Скоро около нея се завъртат офицери, дипломати, банкери и политици от цяла Европа.
Любов, война и подозрение
Когато през 1914 г. избухва Първата световна война, Мата Хари вече е добре позната фигура в елитните среди на Франция и Германия. Свободното ѝ придвижване между двете страни – нещо необичайно по време на война – и връзките ѝ с влиятелни мъже я правят перфектен обект на подозрение.
През 1916 г. френското разузнаване получава информация, че в Париж действа германски шпионин с кодовото име H-21. Всички следи водят към Мата Хари. Арестувана е в хотел „Елисейски полета“ през февруари 1917 г. и изправена пред военен съд.
По време на процеса обвинението твърди, че чрез връзките си с висши офицери тя е предавала чувствителна информация на германците – включително данни, довели до смъртта на над 50 000 френски войници.
Доказателствата са оскъдни и косвени, но общественото мнение вече я е осъдило. В страна, изтощена от войната и отчаяна от пораженията, Мата Хари е превърната в изкупителна жертва – жената, която плаща за греховете на всички.
На 15 октомври 1917 г., на полето във Vincennes край Париж, 41-годишната Мата Хари застава пред разстрелния взвод. Отказва да ѝ вържат очите. Според свидетели, тя гледа войниците право в очите, а на устните ѝ се появява лека усмивка. Няколко секунди по-късно изстрелите слагат край на живота – и началото на легендата.
Легенда, мистерия и реабилитация
През годините около името на Мата Хари се създават безброй митове – от фатална изкусителка до хладнокръвна шпионка. Историците обаче днес са по-склонни да вярват, че тя е била по-скоро жертва на политическа игра, отколкото реална заплаха за Франция.
През 2017 г., точно век след смъртта ѝ, Франция разсекрети досието ѝ. Документите показаха, че липсват убедителни доказателства за шпионаж – но това вече не можеше да промени съдбата на жената, която обожаваше сцената и живота.
Днес Мата Хари е символ на мистериозната женственост, свободата и трагичната сила на обвинението. Историята ѝ вдъхновява книги, филми и песни, а името ѝ се превръща в нарицателно за жена, която омагьосва и пленява – понякога до смърт.
- Гаврил Радомир – воинът, който наследи трагедията на баща си
След смъртта на Самуил, за цар е провъзгласен неговият син Гаврил Радомир. Според хрониките, той е смел и доблестен воин, участвал лично в много от битките на баща си и проявявал рядка човечност.
Именно Гаврил Радомир, казват летописците, е спасил живота на бъдещия византийски император Василий II в една от ранните битки, когато последният бил ранен и обграден от български воини.
Царуването на Гаврил Радомир продължава по-малко от година. Въпреки усилията му да събере остатъците от българската армия и да продължи съпротивата, страната вече е изтощена от дълги войни, глад и вътрешни борби за власт. През 1015 г. той е предаден и убит от собствения си братовчед – Иван Владислав, син на ослепения по заповед на Самуил Арон.
Иван Владислав заема престола и управлява до 1018 г., когато България окончателно пада под византийска власт.
Още събития на 15 октомври:
- 1839 г. – Насърчена от чичо си Леополд, английската кралица Виктория предлага брак на братовчед си, принц Алберт.
- 1880 г. – Завършва строителството на Кьолнската катедрала, продължило 632 години.
- 1940 г. – Състои се премиерата на американския игрален филм „Великият диктатор“.
Родени:
- 70 г.пр.н.е. – роден е древноримският поет Вергилий
- 1814 г. – роден е руският писател Михаил Лермонтов („Герой на нашето време“, „Княгиня Лиговска“, „Демон“)
- 1844 г. – роден е германският философ Фридрих Ницше
- 1920 г. – роден е италианският писател Марио Пузо („Кръстникът“, „Сицилианецът“)
- 1926 г. – роден е френският философ Мишел Фуко
Починали:
- 1937 г. – умира българският писател Йордан Йовков („Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“, „Албена“, „Боряна“, „Ако можеха да говорят“)
- 1946 г. – умира висшият нацистки офицер и военнопрестъпник Херман Гьоринг
