Н овият филм на Станислав Дончев и на сценарния екип на „Дъвка за балончета” е наистина класно българско кино. В главните роли са Ирмена Чичикова и Симеон Даниел Ангелов, със специалното участие на професор Христо Пимпирев.
„Писма от Антарктида” е красив филмов диамант. Има от чувствителността на „Нелюбов” на Звягинцев и от въздействието на „Декалог” на Кшищов Кешловски. Въвлича в една дълбока майчина любов и размества пластове в душата, докато накрая изкристализира надеждата.
Началото на „Писма от Антарктида” е повече от интригуващо. Глобалните проблеми на целия свят се свиват във видео на телефона на млада жена Диана, която е задрямала на волана на колата си на софийски светофар. Естествено това е симптом, че в душата й се разиграва някаква драма. А потропването по стъклото и последвалите реплики показват, че забързаният градски живот няма време за емпатия. Важното е да не нарушаваш трафика.
Затова Диана иска да избяга от всичко и всички. Тя живее сама с 8-годишния си син Ники и постоянно му чете писма и му дава подаръци от баща му, който би трябвало да е на експедиция на о. Ливингстън в Антарктида. В отношенията им има топлина и доверие. Но постепенно се промъква едно съмнение в зрителя, че се прикрива някаква лъжа. Голяма лъжа. Лъжа, която може да разруши целия им досегашен живот.
„Писма от Антарктида” е филм за силата и отчаянието на една майка, която в желанието си да спаси сина си от жестоката действителност, създава измислена реалност за него и за себе си. Тя е толкова плътна, че само малките детайли пропукват съвършената приказка. Зрителят е напълно убеден, че в кожата на тази жена ще постъпи по същия начин. Филмът идва да ни покаже, че крайностите си приличат – прекалената майчина любов, примесена със страх, че детето не може да понесе истината, в един момент се доближава до нелюбов. Тя започва да вреди на същото това дете и да подкопава доверието в собствената му майка.
Повратният момент в историята е, когато тънкият лед на лъжата се пропуква и Диана пропада заедно със сина си в ледено студено езеро. Тук майсторството на оператора на филма Мартин Димитров го превръща в безупречно композирана приказка. Историята е разказана толкова красиво, че кадрите от София и от о.Ливингстън оживяват в самостоятелен образ, който безмълвно, тихо и ненатрапчиво, допълва настроението на героите.
Финалът на филма оправдава всички трудно научени уроци на героите. Той връща надеждата и усмивките на зрителите. Да, хора сме, често грешим от любов, но всичко това е, за да се научим да живеем с отворена душа.
В „Писма от Антарктида” има всичко от гамата на човешките емоции, но най-вече любов. Майчина любов. Гледайте го с отворено сърце!
„Писма от Антарктида“ е в кината от 11 октомври с разпространител „Лента“.
Филмът е поредната кино продукция, зад която като партньор застава и Нова Броудкастинг Груп като част от дългосрочната стратегия на медийната група за подкрепа на българските филми на всички платформи.
криза, която тихо расте" />
