Кампанията „Растително здраве за по-добър живот“ #PlantHealth4Life се провежда за четвърта и последна година, като продължава съвместните усилия на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), Европейската комисия и 33 държави да поставят здравето на растенията в центъра на решенията, които взимаме всеки ден. Участието в инициативата е второ поред за България, а национален партньор на кампанията отново е Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Според проучване на IPSOS за измерване на ефективността на инициативата, още през първата година България постига най-висока разпознаваемост сред всички участващи държави. За кампанията разказва Румяна Кръстева, експерт по растително здраве в БАБХ с над 20 години професионален опит в сферата на европейските въпроси по растителната защита.
Кои са вредителите на растителното здраве и кои са рисковете, свързани с тях?
Вредителите по растенията са организми, способни да причинят вреда на растенията или растителните продукти. Те представляват опасност за селското стопанство, продоволствената сигурност, икономиката и околната среда в Европейския съюз. Интензивната световна търговия и нарастващия туризъм, изменението на климата и променящите се селскостопански системи водят до повишен риск от проникване и разпространение на непознати за нашите територии вредители. Това представлява предизвикателство за съществуващите рамки за растително здраве и изисква адекватни и навременни реакции.
Един единствен вредител като Xylella fastidiosa, бактериален растителен патоген унищожава близо 21 000 000 дървета само в един регион на Италия и има потенциал да причини годишни производствени загуби от 5,5 милиарда евро, ако се разпространи в целия ЕС, като има случаи, докладвани в цяла южна Европа. Болести, подобни на тази, и различни вредители ежегодно засягат селското стопанство, след което производителите се борят да се справят с намалени реколти, загуба на работни места и увеличени производствени разходи. Родината на японския бръмбар (Popilla japonica) е Япония, но вече е разпространен в САЩ, Канада, Индия, и Далечния изток на Русия, а в последните години навлиза и в Европа, където се предполага, че е пренесен със самолет. За пръв път е заловен в Италия през 2014 г., където днес вече има многобройни огнища, следват Швейцария, Германия и Словения, отделни залавяния има в Хърватия, Австрия, Франция Холандия, Белгия, Испания, а в Шотландия е намерен в кутии с компютърни части от Тайван. Този вредител има потенциал да нанасе сериозни щети по овощни дървета, зеленчукови и декоративни култури, лозя, храсти, и тревисти растения, защото напада над 400 вида гостоприемници, сред които царевица, ягода, роза, ябълка, лоза, клен, конски кестен, люцерна, соя и още много други. Ларвите и възрастните насекоми се хранят с различни части на растенията: корени (на тревисти растения), листа, цветове, плодове. Инспекторите по растително здраве в цяла Европа проверяват хиляди места за Popillia japonica. Само за 2 области в Италия разходите за борба с този вредител до момента са 14 000 000 евро. Средната скорост на разпространение на популацията от огнище на японски бръмбар е 10 км/годишно, но официални съобщения за намиране на бръмбара на места, далеч надхвърлящи 10 км от първоначалните огнища, не са никак редки. Съобщенията за залавяне на този бръмбар в Европа са вече над 70, като в 90% от случаите той се разпространява незабелязано като автостопаджия.
Обобщен образ на всички подобни вредители в кампанията е Пести – талисманът на кампанията, който присъства в повечето активности и събития в „Растително здраве за по-добър живот“ през последните четири години.
Инициативата обединява усилия на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), Европейската комисия и 33 държави – всички държави членки на ЕС, както и Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Турция, Черна гора и Швейцария да поставят здравето на растенията в центъра на решенията, които взимаме всеки ден. В България кампанията се реализира за втора поредна година съвместно с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). #PlantHealth4Life насочва вниманието към тясната връзка между растителното здраве и ежедневието ни — от това, което ядем, до начина, по който пътуваме, полагаме грижи за градината си и пазаруваме. Ключовото послание е, че всеки може да допринесе за опазването на растителното здраве чрез малки ежедневни действия (Посетете уебсайта на кампанията #PlantHealth4Life и научете как можете да станете защитник на растителното здраве). Кампанията е отворена за всички, като се обръща специално внимание на три основни целеви групи:
- любознателните пътешественици, които обичат да опознават света и природата;
- градинарите, които отглеждат и се грижат за зеленчуци, цветя и дървета у дома;
- родителите, които са загрижени за храната, която консумират децата им, и желаят да опазят околната среда и биологичното разнообразие за бъдещите поколения.
По какъв начин здравето на растенията засяга живота ни?
Растенията представляват 80% от храната, която консумираме. Те произвеждат кислород като използват въглероден диоксид и слънчева светлина в процеса на фотосинтеза, прочистват въздуха, който дишаме като намаляват въглерода в атмосферата, и ни помагат да се борим с ерозията на почвата, наводненията и екстремните горещини. Когато растенията са здрави, те осигуряват места за живот и източници на храна за множество животински видове, като допринасят за биоразнообразието и цялостната стабилност на нашата екосистема. Защитавайки растенията, ние защитаваме живота. Ролите на растенията са многобройни, но изменението на климата и човешкият фактор като стопанската дейност и пътуванията, поставят растенията под силен стрес. Разпространението на вредители и болести по растенията може да има опустошителни последици за икономиката и околната среда. За това действията на всеки европейски гражданин са от ключово значение за поддържане на растителното здраве. Посетете уебсайта на кампанията #PlantHealth4Life и научете как можете да станете защитник на растителното здраве.
- Според проучване на IPSOS за измерване на ефективността на инициативата, още през първата година страната ни постига най-висока разпознаваемост сред всички участващи държави. На какво се дължи успехът на кампанията в България?
Българинът е любознателен и се интересува от въпроси, които са поднесени интересно и засягат различни сфери на нашия живот. В рамките на инициативата бяха реализирани публикации в национални, регионални и социални медии, информационни активности в търговски центрове, на летище „Васил Левски“ – София. Бяха организирани и проведени и открити уроци, образователни лекции, специални събития и срещи с участието на инфлуенсъри и експерти от БАБХ, които допринесоха за високата разпознаваемост на „Растително здраве за по-добър живот“ сред българската аудитория. Много важна роля в разпространение на посланията на кампанията имат инфлуенсърите и мога да кажа уверено, че тази година имаме отлични посланици: Лора Найденова и Елена Колева. Комуникационен партньор на „Растително здраве за по-добър живот“ е агенция DVRS.
Огромна е и ролята на хилядите, които подкрепиха кампанията в социалните мрежи и споделиха съдържание, за да се повиши общото ниво на информираност за значението и рисковете за растителното здраве, и за нашата отговорност за опазването му.
- Каква е ролята на БАБХ в подобен тип проекти и как допринасят те за работата на институцията?
Българска агенция по безопасност на храните е национален партньор на кампанията и експертизата на екипа ни при подготовка и адаптиране на информационните материали беше от съществено значение за успеха на проекта. Вече втора година едно ядро от експерти от няколко дирекции работи постоянно по различни модули и се включваха активно в дейностите на кампанията. Без техните ентусиазъм, професионализъм и отдаденост към проекта нещата нямаше как да се случат. Плакати и нагледни материали бяха поставени от експертите на областните дирекции и граничен контрол на подходящи места за информиране на населението на гранични контролно-пропускателни пунктове и на обществени места в различни населени места в цялата страна. Проведени бяха открити уроци в детска градина и училище при голям интерес от деца, родители и учители към материалите за кампанията плакати, клипове, и детската книжка за лошия Pesty the bug. Всички те, малки и големи, станаха пазители на растенията. За това искам специално да благодаря на експертите от Централна лаборатория по карантина на растенията, на колеги от различни дирекции на централно и на местно ниво от цялата страна, които отделиха време, за да работят по дейностите за осъществяване на проекта. Определено смятам, че кампании като тази допринасят и за валидиране значимостта на ежедневната работа и авторитета на колегите от нашата администрация, които се грижат за растителното здраве. Не на последно място по този начин Агенцията затвърждава отговорната си роля на компетентен орган за здравето на растенията.
- Какво е най-любопитното нещо, което научихте вие от кампанията?
В хода на кампанията имах възможност да разгледам онлайн материали от други държави членки на Съюза, някои бяха наистина много интересни и добре направени; - определено ме заинтригува приятелският тон и неформалният начин на представяне на информационни материали в Испания, Словения и др. България разполагаше със сравнително малък бюджет спрямо други държави членки и местната PR агенция трябваше много ефективно да управлява този бюджет, за да постигне максимални резултати. Обсъждахме открито възможностите и идеите и съдейки по високите резултати за разпознаваемост на кампанията в България сред всички участващи държави, очевидно сме се справили добре от комуникационна гледна точка. За мен лично един от изводите е, че чрез желание за работа за една такава кауза, макар и дейностите по нея да се явяват един допълнителен доброволен ангажимент за експертите, чрез добра комуникация и сътрудничество помежду ни, са възможни много добри резултати. За това благодаря и на екипа на DVRS за добрата съвместна работа.
- Какво трябва да запомним след края на проекта? Какво трябва да променим?
„В разгара на лятото сме и много хора заминават във ваканция извън България. Пътувайте отговорно, не носете растения, цветя, плодове, семена, запазете само снимки като спомен от красиво пътешествие в чужбина! Пазарувайте онлайн съзнавайки изискванията и рисковете: когато поръчвате растения и семена, те трябва да имат растителен паспорт, ако идват от ЕС, или фитосанитарен сертификат, ако идват от страни извън ЕС. Тези документи показват, че растенията, които купувате, са били проверени и не пренасят болести и вредители. Всяка друга пратка може да крие опасност не само за вашите растения, но и за околните. И не на последно място: обяснявайте на децата значението на растенията за нашия живот с много примери и ги мотивирайте да бъдат осъзнати, за да пазим растенията здрави сега и за напред!“, заяви Румяна Кръстева, главен експерт по растително здраве в БАБХ.
- Бихте ли подкрепили и други подобни кампании?
Разбира се. България е участвала в редица подобни кампании, като Международната година на картофа през 2008 г. под егидата на ФАО, Международната година на растителното здраве през 2020 и много други национални кампании за повишаване на информираността за здравето на растенията. Отделно екипи на Агенцията по храните провеждат целеви информационни кампании с местни производители на растения и растителни продукти при поява на вредители, тъй като те имат съществена роля при изпълнение на мерките за контрол. Международните и националните кампании са начин значимостта и проблемите свързани с растителното здраве да стигнат до повече хора, а и да бъдат подходящо насочени към тези, които взимат политически решения за финансова и всяка друга подкрепа, свързана с мерки за предпазване на растенията. В страната всеки може да разчита на подкрепа от експертите на БАБХ и да съдейства за опазване здравето на растенията от вредители. Централна лаборатория по карантина на растенията е част от мрежата на европейските референтни лаборатории в ЕС, с отговорност по идентифициране на карантинни и нови вредители. С готовност бихме се включили в такива и други подобни инициативи, за да можем да подпомогнем опазването на нашата околна среда и нашето земеделие. Да опазим природата и храната на децата ни е обща отговорност и вярваме, че това се разбира и приема от всички.
Добави ни в предпочитани източници в Google
