Б ългария се намира на границата на две империи – на руската и на турската. Затова темата за сигурността е изключително важна, но за съжаление години наред се пренебрегва и е някак неудобна на политиците за публично обсъждане.
От една страна е рискът от ценностния разпад на Европейския съюз. Проблемът е, че либералното управление на Съюза пренебрегва сигурността и общия икономически просперитет на европейските граждани. Доказателство за това са и несъобразената с националните интереси на европейските държави политика за бежанците, както и лишаващата Европа от енергийна независимост Зелена сделка.
От друга страна, във вътрешнополитически план България има огромен проблем и поредното доказателство е „шпионският скандал“ от преди седмици. Първото е, че липсва силна държавност, липсва държава.
Българските политици разрушиха институциите, разрушиха държавността, а само силна държава може да се противопостави на всички вътрешнополитически предизвикателства – от борбата с монополите и защитата на хората от разбойниците. Недопустима е служител на ГРУ, който да е висш информационен служител в българското МО. България е пробита отвътре, на ниво – политическо представителство. Политическото представителство на българските граждани е подменено от цели политически партии, които са пета колона на Турция, на Русия или на трета сила. За да сме сигурна и силна държава, първо трябва да се ограничи достъпа на тези партии, като БСП, Възраждане, като протурските партии до управлението на държавата и до службите за сигурност. Защото в противен случай излиза, че българските служби за сигурност, работят за чужда, а не за българската сигурност. За каква национална сигурност говорим на фона с шпионските разкрития? Какво за Бога, дири във върховете на българското разузнаване човек, обучаван в ГРУ на СССР? Ето това е откровеният и същностен въпрос и доказва, че задължението да проведем лустрация и декомунизация не е закъсняло, а е повече от наложително, ако искаме България да е независима от чужди служби и чужди интереси.
Второто нещо, което според КОД представлява особена заплаха пред националната ни сигурност и бъдещето ни като нация е нарастващата неграмотност. Цели поколения, български граждани не могат да си напишат трите имена на бял лист. И затова КОД настоява за задължителното основно образование и забрана за гласуване на неграмотни. Защото партии, които изредих като пробив в националната ни сигурност, се хранят основно с купуването на тези неграмотни гласове.
Неграмотният вот е и основната причина за политическата корупция.
Купените гласове, вкарват във властта продажни политици, които не са обвързани с отговорност пред своите избиратели, защото знаят, че зависят не от избирателите, а от гласовете, които си купуват. Затова и борбата с корупцията минава първо през борбата с неграмотността и забрана за гласуване на неграмотни.
Всичко това минава през промени в конституцията. Ние в КОД сме категорични противници на лансирания от либералите и социалистите разказ за „румънски модел“. За нас моделът „Кьовеши“ и моделът „Гешев“ са модел, при който прокуратурата играе политическа роля. Тя определя дневния ред на медиите с много показно поведение. Видно е, че резултатът за обществото не е особено добър, освен за самите представители, които очевидно като г-жа Кьовеши растат в европейската йерархия. Проблемът на българската прокуратура е липсата на ясен, категоричен контрол. Контрол в едно демократично общество може да бъде единствено българския суверен през представителите от избраните политически сили. Всички други решения, предлагани от либерали и социалисти са фалшиви и не целят реален резултат, а само смяна на личности. Затова, КОД предлага - изваждане на прокуратурата от състава на съдебната власт, назначаване на главния прокурор от изпълнителната власт и ясен контрол на парламентарното мнозинство и изпълнителната власт върху дейността на прокуратурата. Партиите, които твърдят, че решението е в смяна на личности, всъщност са не решението, а част от самия проблем.
В момента България и ЕС са в центъра на информационна война. Затова е изключително важно българските граждани да могат да разчитат на наистина ефективни служби за сигурност, како и на прокуратурата. Това е много важен въпрос. Той съчетава контролирането и изпълнението на отричащи се ценности – от една страна сигурността ни, от друга – свободата на словото. Борба с хибридна война не може да бъде постигана чрез цензура.
И на тази база това, което пише в нашите програмни документи е, че в ДАНС трябва да бъде създадено специално звено само с тези функции, което да може да даде и на политическото ръководство на държавата и на службите яснотата и за източника на хибридните атаки, и за целите, и за методите на разпространение на тази хибридна атака и да се борим с това без да нарушаваме свободата на словото. Вътре в нашия свят, светът на ЕС и на атлантическото пространство, се води ожесточена хибридна война.
Тя се води от глобалните корпорации и техния либерални лобисти в политиката. Пример – президента Тръмп каза на глобалните корпорации „върнете бизнеса и работните места в Америка, иначе ще плащате големи такси и мита“, да върнем производствения капитализъм в нашия свят, където се е родил. Резултатът беше това, че глобалните корпорации му спряха достъпа до социалните мрежи. Това е не по-малко гадна хибридна атака, отколкото дали руските хакери ще направят изборна измама в Англия примерно. И затова решението е силни национални държави в общ съюз, които да могат да се противопоставят на глобалното влияние на големите икономически субекти и корпорации. В момента имаме слаби държави в слаби политически съюзи, в които всъщност властта е в големите корпорации.
Нашият свят – на европейския съюз и на евроатлантическите държави е такъв, защото начина ни на устройство на държавите поддържа определена социална среда. Когато заменим производствения капитализъм с финансови спекулации, т.е. изнесем производството в страни, в които работят срещу паница ориз това означава, че ние унищожаваме работните места при нас и заменяме това нещо с ефимизма социална държава. Т.е. ние изкарваме производството някъде, за да завишим печалбите на тези транснационални корпорации, а тук остават едни хора на социални помощи. От тази гледна точка икономически протекционизъм на тази евроатлантическа общност, трябва да бъде задължение. В момента Китай не е приятел, а е противник на нашия свят и който не го разбира е глупав, злонамерен или е платен от тях.
Това съдържание е част от платената изборна рубрика на сайта
