А з министър на Борисов не съм бил. Бях министър на Реформаторския блок. Христо Иванов беше министър на Борисов. Той беше част от Реформаторския блок, но беше предложение на Борисов и ГЕРБ (което не го прави по-добър или по-лош като министър). Продължавам да твърдя, че нещата, за които се борихме тогава и които свършихме са смислени. Независимо, че тези, чиито икономически интереси наруших, ги отричат. В политиката е много важно, когато поемеш ангажимент, да го отстояваш докрай. Тогава поех една от най-тежките сфери, в която не получаваш цветя и рози, но поех отговорността, знаех какво искаме да направим и останах при ангажимента и при отговорността си до последно. Да, аз го направих. И сега хората знаят, че могат да разчитат на мен, защото за разлика от други, аз мога да изредя какво съм свършил и то за хората, за пациентите, и за здравната система. Какво ми е коствало това е друг въпрос. Политиката е работа в машинното отделение. И аз съм политик от машинното. Политиката не е да стоиш на палубата, да целуваш момичетата и да обясняваш колко е сложно да свършиш нещо... Не останах в управлението, а останах при ангажиментите си, при отговорността, която бях поел тогава. Една от причините здравната каса да не фалира и да получава по 200 млн. на година от фармацевтичната индустрия съм аз, и фактът, че останах, за да довърша тази програма. Успях да го направя и все още нося белезите от това на гърба си. Това е политиката – носене на отговорност.
Политиката е мръсна работа. Разказът „аз съм невинен и мога убедително да ви кажа, защо не съм свършил една работа“ не е моят разказ. Аз мога да хвана една работа, да я смачкам и да я изхвърля, или тя да ме смачка. Това е работата на политика – да влезе в трюма. А разкази за тематични мнозинства, които да правят козметични промени, за да махнат този, за да го заменят с другия, не са моите разкази. Аз не мога да стоя просто целият в бяло и да соча отстрани с пръст лошите.
Нашите цели са: силна държавност, икономическа свобода, яснота пред бизнеса за перспективите му, а не подпомагане и подаяния от държавата.
Това е истинското дясно.
А какво се случва в една слаба държава, най-ясният пример е управлението на Ковид кризата. Точно това е разликата между една смислена дясна политика и това, което става в момента. Сегашното правителство и розовата му алтернатива говорят единствено за затваряне и опити за компенсиране на загубите. Но тези компенсации са с парите на работещите хора, на които те непрекъснато пречат да изкарват парти. Ние от КОД казваме: никога повече затваряне. Затварянето не е мярка, то е липса на политика. Никога повече няма да има локдаун, той се замества с периодично задължително тестване. Борисов и розовата му алтернатива се страхуват да изговорят „задължително тестване“, защото така поемат отговорност. Според либералните политици обществото има само права, а не отговорности и задължения. КОД не се страхува да каже „задължително тестване и изолация само на заразените“. Защото това осигурява свобода на цялото общество и не убива икономиката. Изолираме само заболелите, само носителите. Останалата част от обществото е спокойна и знае, че няма да бъде затворено отново след ден, два или месец. Това е различният подход – да охраняваш възможността на хората да работят, а не да им даваш компенсации, защото си им забранил да работят. Това е разликата между лявото и дясното решение на кризата.
Ако КОД получи доверието на българските граждани, в следващия парламент ще има смислена консервативна алтернатива и дясно мнозинство с ясни ангажименти за лустрация, декомунизация, за промяна на социалната система, без харчене за изравняване на трудолюбивия и успешния с мързеливия и неграмотния, без задължения да издържаме расови, етнически и всякакви нововъзникващи малцинства. КОД вече доказа, че без подписи и разписан политически ангажимент под тези приоритети, не влиза в договорки и пазарлъци.
КОД да няма да направи компромис със зелените и да затворим „Мариците“.
Няма да направи компромис със социалистите и парите от нашите данъци да не отиват за здраве, образование и сигурност, а да се харчат за социални помощи за малцинства.
В началото на кампанията социологията даваше на КОД малко над 1%, но това е едно добро начало на кампанията. КОД е завръщане към смисъла на десницата, който беше изгубен. Защото декомунизацията, свободната икономическа активност и силна държавност бяха ценностите на десницата, но тя ги изостави. Хората обаче ги помнят и искат политиците да се върнат при тях, да си довършат работата и поетия ангажимент до края.
Това ще свърши КОД.
През последните кампании внушаваха на избирателите страх да не им се изгуби гласа. Нека днес хората преценят дали искат да отново да крепят разпадащото се статукво или розовата му алтернатива, само заради този страх. Или пък е по-добре да дадат гласа си за нещо ново, на дясно, на здраво да сложим камък, а след това още един и още един. Може би е по-бавно, но пък е сигурно и по-истинско.
КОД се заема с този градеж и ще вгради в него истински десни ценности, а не голото желание да има депутати.
Това съдържание е част от платената изборна рубрика на сайта.
