Н ад 42 000 българи зад граница са подали заявления за гласуване на изборите на 19 април. Централната избирателна комисия - ЦИК публикува актуални данни за желаещите да гласуват в чужбина на предстоящите парламентарни избори на 19 април 2026 г. Крайният срок за подаване на заявления беше 24 март, като те служат за определяне на броя на секциите и съставяне на списъците с избиратели в чужбина.
- Официални данни от ЦИК за 2026 г.
Според справка на ЦИК към 25 март 2026 г., общо 60 897 потвърдени заявления за гласуване извън България са били подадени от български граждани на места в 61 държави.
Най‑много заявления има от следните държави:
- Турция - 15536
- Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия - 10471
- Германия ФР - 8095
- Испания - 4785
- САЩ - 3988
- Нидерландия - 2059
- Италия - 1984
- Франция - 1201
- Канада - 1286
- Австрия - 1266
- Швейцария - 953
- Гърция - 851
- Белгия - 820
- Чешка република - 601
- Норвегия - 633
- Дания - 554
- Ирландия - 545
- Швеция - 416
- Сърбия - 328
- Австралия - 294
- Финландия - 282
- Португалия - 235
- Република Северна Македония - 210
- Унгария - 205
- Република Южна Африка - 204
- Полша - 199
- Люксембург - 157
- ОАЕ - 140
- Малта - 134
- Япония - 116
- Нова Зеландия - 100
- Хърватия - 86
- Румъния - 72
- Словакия - 67
- Китай - 69
- Бразилия - 55
- Сингапур - 55
- Аржентина - 44
- Словения - 48
- Египет - 39
- Мароко - 29
- Армения - 25
- Беларус - 19
- Латвия - 19
- Босна и Херцеговина - 17
- Израел - 15
- Алжир - 13
- Грузия - 9
- Литва - 9
- Черна гора - 8
- Тунис - 8
- Кувейт - 7
- Катар - 8
- Азербайджан - 5
- Естония - 5
- Малайзия - 5
- Филипини - 3
- Доминиканска Република - 3
- Саудитска Арабия - 2
- Монако - 1
- Чили - 1
Тези заявки са ключови за определяне къде и колко избирателни секции ще бъдат формирани извън страната, за да могат наши сънародници да упражнят правото си на глас.
- Сравнение с предишни избори - 2024 г.
За последните национални парламентарни избори през 2024 г., ЦИК отчете 38 293 подадени заявления за гласуване в чужбина към определен етап на процеса по събиране на заявки.
- Турция - 23 537
- Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия - 2 326
- Германия ФР - 2 715
- Испания - 1 332
- САЩ - 1 310
- Италия - 864
- Гърция - 921
- Нидерландия - 778
- Австрия - 412
- Франция - 391
- Белгия - 388
- Канада - 359
- Швейцария - 237
- Чехия - 229
- Норвегия - 215
- Ирландия - 211
- Кипър - 179
- Република Северна Македония - 120
- Люксембург - 111
- Косово - 94
- Австралия - 94
- Република Южна Африка - 93
- Швеция - 93
- Албания - 80
- Русия - 72
- Финландия - 71
- Румъния - 66
- Полша - 63
- Португалия - 58
- Малта - 55
- Япония - 42
- Хърватия - 39
- Исландия - 33
- Словакия - 31
- Китай - 28
- ОАЕ - 27
- Израел - 26
- Сингапур - 24
- Унгария - 23
- Грузия - 22
- Нова Зеландия - 22
- Словения - 21
- Чили - 18
- Бразилия - 10
- Мексико - 10
- Черна гора - 10
- Йордания - 9
- Република Корея - 8
- Азербайджан - 7
- Катар - 6
- Литва - 5
- Латвия - 5
- Тунис - 5
- Кувейт - 5
- Виетнам - 4
- Ливан - 4
- Мароко - 4
- Алжир - 3
- Египет - 3
- Саудитска Арабия - 3
- Украйна - 3
- Андора - 2
- Нигерия - 2
- Аржентина - 1
- Индонезия - 1
- Казахстан - 1
Според данни от ЦИК, през пролетта на 2026 г. броят на заявленията за гласуване зад граница нараства значително - с около 22 604 повече, отколкото беше предходният регистър от 2024 година. Това показва засилен интерес на българите извън страната към участие във вота.
В ефира на NOVA председателят на комисията Камелия Нейкова потвърди, че има драстично увеличение на броя заявления за гласуване извън граница. Едно от големите предизвикателства пред ЦИК за тези избори е свързано с ограничаването на броя на секциите за гласуване в държавите извън Европейския съюз, каза тя.
"60 897 са подадените електронни заявления. На изборите през октомври 2024 г. бяха малко над 30 000", обясни Нейкова. Тя даде пример и с Великобритания – при 2000 заявления през 2024 г., този път са получени 10 000.
Нейкова обясни, че тези заявления служат за разкриване на избирателни секции и за съставяне на списъците за гласуване. Това означава, че има ли заявления, ЦИК е длъжна да осигури секции. Няма обаче как да го направи заради ограничението от 20 секции, извън дипломатическите и консулските представителства, в страните, които не членуват в ЕС.
"Тежката задача пред ръководителите на дипломатическите и консулските представителства е да съобразят предложенията си за местоположение на избирателните секции, така че те да бъдат максимално удобни за избирателите", каза Нейкова.
В посолството в Лондон ще бъдат разкрити още 7 секции, обясни Нейкова. Две ще има и в Единбург.
"Дали ще има секции в почетните консулства зависи от преценката на МВнР за това отговарят ли съответните места на изискванията. Ако да, могат да се разкриват и повече от 20 секции в определени градове", поясни Нейкова.
"Няма как хората, които преди са гласували в 112 секции, да бъдат обслужени от 20. Това означава сериозен проблем", коментира председателят на ЦИК. И увери, че комисията ще направи всичко възможно, за да дадат възможност на всички желаещи да упражнят правото си на глас.
Заявленията за гласуване в Турция са по-малко отколкото са били през 2024 г., обясни още Нейкова.
За да няма масови смени на членове на СИК в последния момент, от ЦИК дадоха възможност те да бъдат назначени максимално близо до крайния срок.
При предишните избори 43 секции не са били включили устройствата за видеонаблюдение, без да има основателна причина за това. На всички техни председатели ЦИК е съставила актове за административни нарушения, а съответните областни управители са издали наказателни постановления. "Глобите, предвидени в нормативната уредба, са ниски – от 20 до 200 лева", каза Нейкова.
Заявленията за гласуване извън страната не са просто статистика. Те имат пряка роля за:
- определяне къде ще бъдат разкрити секции,
- колко избирателни секции ще се организират в различните държави,
- съставяне на списъци на гласоподаватели за секциите зад граница.
Крайният срок за подаване на заявления изтече на 24 март, а след тази дата ЦИК очаква да финализира детайлите по разкриването на секции извън страната.
Припомняме, че депутатите от 51-вото Народно събрание гласуваха промяна в Изборния кодекс, според която:
- в държавите извън Европейския съюз (ЕС) могат да се откриват до 20 избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства на България
Това означава, че максимум 20 секции могат да бъдат образувани в държава, която не е член на ЕС, независимо от броя на българските граждани, живеещи там.
Депутатите гласуваха окончателната промяна след дълги дебати, като мнозинството подкрепи предложението въпреки критики и предупреждения за възможно ограничаване на изборните права на българите зад граница.
- Политическа реакция
Промяната предизвика широко обществено и политическо напрежение:
Решението беше разкритикувано от експерти и обществени организации като ограничение на правото на глас, особено за държави с голяма българска общност като Турция, Великобритания, САЩ и Канада.
Президентът Румен Радев (22 януари 2017 г. – 23 януари 2026 г. ) наложи вето върху законопроекта, но то беше преодоляно от парламента и текстовете в Изборния кодекс останаха в сила.
Ограничението до 20 секции в държавите извън ЕС може да доведе до:
- по‑тежък достъп до гласуване за българи в държави с голяма диаспора,
- концентриране на гласоподавателите в по‑малък брой места, което потенциално води до по‑големи опашки и неудобства,
- разминаване между броя на подадени заявления за гласуване и възможните места за гласуване.
