А ко сте чели внимателно предишните задочни диатриби с вас тук: най-малкото затвърдих по-ранното ни схващане за щастието като нововъзникващо явление - като продукт на това, което нарекохме "подходяща адаптация" на индивида към цялостната му среда, физическа, културна и духовна.
***
Но какво да кажем за живота и ценността? Дали някое от тях сега изглежда по-висше от другото, или те са онтологично равностойни?
***
Единственият адекватен отговор на този въпрос за съжаление е донякъде сложен.
Досега използвахме (строго аксиологично) само общия термин "ценност" (нашият съвременен еквивалент на Платоновото общо "Добро"), за да обозначим този неуловим компонент. Обикновено под "ценност" се разбират разграничимите ценности, които наричаме "истина", "красота", "морално добро" и (в някои религиозни контексти) "свято".
***
Какво означава, във възможно най-крайните термини, да живеем истински, хармонично и творчески, морално и, FFS, благоговейно? Как се различават един от друг тези на пръв поглед различими начини на живот "добре"?
***
Да живеем истински означава субективно да развиваме собствените си вътрешни възможности най-пълно и хармонично, а обективно (по Карл Попър) - да се отнасяме възможно най-реалистично и благотворно към цялостната си среда. Тези два аспекта на истинския живот вървят ръка за ръка; ние постигаме душевно богатство и евентуално подобие на „цялостност“ като личности, когато се научим да реагираме по подходящ начин, като възприемчиви и динамични агенти (т.е. „мениджъри“ на собствената си съдба).
***
Как? Много просто - управлявайки всички многобройни въздействия, които нашата сложна среда оказва върху нас. Казано на много прост език, да живеем истински означава да бъдем обществено-интегрирани растящи личности в относително тясна динамична култура, пришпорена от соц-мрежите (примерно, връзка с природата, с богатството на натрупаните познания, с нашите ближни като личности и с крайната реалност, възприемана все пак като духовна, поне отчасти.)
***
Да, вече чувам ехото от въпроса „ма как се живее с 1500 лева на тия цени“. Този аргумент е напълно валиден, но мен ме занимава нещо от по-горния етаж: как мислим и познаваме истината, защото на свой ред това означава да осъзнаваме адекватно самите себе си като сложни динамични фактори, както и природата, човечеството, човешката култура и Бога.
***
Не непременно в този ред.
***
Доколкото това истинско познание се изразява в платонови пропозиции, истината е отличителното качество и мяра на „по-високия“ вид живот. Когато утвърждаваме пропозиции в съждения, нашите съждения могат да бъдат искрени или неискрени; те могат също така да бъдат истинни или лъжливи в зависимост от това дали твърдените външни пропозиции са истинни или неверни.
***
Лъжата е неискреното твърдение с вероятна лична полза относно това, което се смята за вярно, или пък отричане на това, което се смята за невярно - все с намерението да се измамим един друг. Оттук и въпросът за корупцията в метасмисъл: ние лъжем себе си, когато отказваме да се изправим пред това, което наистина знаем; тази самозаблуда накрая ще ни унищожи. А когато мамим или лъжем другите, ние унищожаваме единствения мост, по който можем да установим и развием личен контакт с нашите ближни.
***
Такова поведение на свой ред ще обезкуражи усилията на другите да се опитват да установят контакт с нас и да се отнасят с нас „верифицирано“, т.е. честно. По същия начин, ако си затваряме очите и съзнанието за природата, губим връзка с нея
и никога няма да я опознаем; ако затворим умовете и сърцата си за Бога, Той остава непознат за нас.
***
Накратко, лъжата винаги поражда лъжа.
***
Без значение дали говорим за чиста самозаблуда, или токсичен лъжовен поглед към другите и света.
***
Накратко, всеки неистински, сведен до малотрайните колбаси живот, "инстинктивно" или рефлективно, се стреми да ни изолира от средата, в която единствено можем наистина да живеем и да бъдем някои; то води до сериозна "външна" неприспособеност и вътрешна неудовлетвореност и дисхармония. Ерго, например, няма щастливи форумни или Фейсбук-тролове: има само лична фрустрация, получила излаз на „площада“ на виртуалното.
***
Да напомня: цялата наша любима демократична култура се базира пак аксиологично на съответните ценности – например свободата. На възможността да се себеизразиш, без някой да ти се меси; и тъпотията на троловете, особено пропутинските, не знаят каква ценност е това, защото не са живели живот, в който не смееш дори да напсуваш някого, щото може да се озовеш в ареста (в любимата им Русия – и по-лошо).
***
Разделението не е Изток-Запад, това би било опростенческо. Разделението е между хоризонталната власт от западен, най-вече протестантски тип, за сметка на византийско-османско-руската вертикална. Според последната, с извинение за опростяването, вие сте роби, по един или друг начин.
***
Но добре, да приемем, че всеки тип мислене е валиден, макар и отровен понякога, нали сме философи, поне аз.
***
И сега идва едно от най-важните неща: всичко има и обратен ефект. По този начин се вижда, че истинността, във всеобхватния смисъл на философията, обуславя самото ни съществуване и преди всичко нивото на голото съществуване, без политизация.
***
Чувственото, културното, моралното и духовното съдържание и качество на живота ни.
***
А относно политическия и ценностен хаос в момента: сега вероятно (ако изобщо) ще се сглоби нещо, която аз наричам „коалиция Дънинг-Кругър“. Т.е. нещото, в което липсата на познание и умения е онтологическа, зададена априорно, но – парадоксално или не – води до тежко надценяване на собствените способности и компетенции.
***
За довиждане имам и по-просто обяснение от г-дата Дънинг и Кругър: когато си тъп, няма как да знаеш, че си тъп, тъкмо защото си тъп.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
