Налага се, защото след четвъртата индустриална революция малко ни се губи смисълът
Как са свързани помежду си животът, ценностите и щастието, когато всяко от изброените е осмислено възможно най-дълбоко? Дали и трите са равнопоставени, или попадат в йерархия на приоритети и производни? Ако е така, как и защо?
***
Вярвам, че вековете опит и размисъл са направили така, че що се отнася до живота и щастието, щастието е производно, а животът - определящ.
***
Ние сме „щастливи“ (не успях да се въздържа за кавичките, ло сиенто), ако и само ако живеем по определен начин; цялостният модел на живот е този, който определя качеството, степента и интензивността на щастието.
***
Това е вярно, независимо от това как възприемаме щастието - дали като съвкупност от удоволствия, които надделяват над болките (по Епикур), или като всепроникващо чувство на благополучие, което съпътства живота на добродетелта, или пък като "мир, който надминава всяко разбиране" (Анаксагор, baby:), т.е. който отразява духовната връзка на човека с Божеството.
***
Отношението на етиката и щастието едно към друго е много по-спорно. Субективистите продължават да бръждят, че ценностите са продукт на оценката и че оценката отразява удоволствието, както и чувството за благополучие или, съответно, техните противоположности. Тук на ценното (етичното per se?!) се отказва самостоятелен статут; то се определя като обективно оценявано, а така наречените ценности се разглеждат като несъзнателни, повече или по-малко преосмислени, вид екстраполации на нашите субективни афективни състояния на ума.
***
Обективното, виж, е отровата.
***
Ние сме склонни да приписваме стойност на всичко, което емпирично срещаме като доставящо ни удоволствие или поне мимолетно удовлетворение. Но това приписване или когнитивно-културно отместване (споко, не е заразно), колкото и да изглежда естествено, не е защитимо (освен от пост-епикурейците, но това са просто група интелигентни пияници, така че не се броят).
***
Всъщност нищо не е ценно само по себе си, а ценностите като такива нямат собствена онтологична реалност. Много просто защо: защото са относителни и предмет на десетки формиращи фактори. Това, което е ценно/етично за Чехов и Станиславски в Московския художествен театър с „Чайка“ през 1896, не струва нищо в очите на простолюдието, включително и до днес, включително у нас. Но по-зловещото е обратното: когато в публичната ни и всякаква среда парвенюшкото, НАЧАЛНОТО, неполиваното, необработеното културно (плевелът), поради лошо образование, се възземе и доминира.
***
Поради случайния факт, че е измислил как да пеликанизира, т.е. да пълни ей такава гуша.
***
Olé(ле), измислих нова дума.
***
"Ценното" не би трябвало да е нищо друго освен светлината или сянката на собствените ни афективни състояния, които емпатично да проектираме върху "обектите" на нашето съзнание.
***
Проблемът пак е „личен“: нашите оценки са нашите опити, колкото и да са успешни или неуспешни, и да схване "обективните" ценности не е непосилно дори за малкия ум; валидната оценка по принцип е възможна. Животът, от своя страна, е добър или лош в зависимост от това, доколко се основава на и отразява тъкмо валидната оценка на тези обективни ценности.
***
Съкровената цел на човека е да живее добре; но да живее добре по моему значи да живее мъдро; да живее мъдро е да преценява истински; да преценява истински е да открие ценностите, които наистина съществуват и които са от решаващо значение за нас. И тук не намесвам религията, да пази Господ (ухилено човече).
***
Добродетелта зависи от познаването и съобразяването с крайната телеологична рационалност на нещата; т.е. щастието, макар и непостижимо, все пак би трябвало да е продукт на мъдростта. А не на парвенюшкото българско разбиране, че – например – вещите са някак по-важни от хората.
***
Ciao, baby, дет вика изумителният певец и поет Иън Астбъри.
***
И да ви разсмея, преди да смачкам цялата ви остатъчна “вяра” на топче – Бог (Онзи, на когото масово викате „съдбата“ и „абе има там нещо“) не ви дължи нищо.
***
Вие му дължите вяра, ако изобщо, но не и сделка тип do ut des („давам, за да дадеш“) – аз ше ти заколя овца, или даже Исак, тоя и без това безполезен хипстър, а пък Ти ще ми върнеш услугата с малко, колкото може, нали, здраве, децата да се изучат и, евентуално, безсмъртие на душата.
***
Това е от Кучеглавия – оня, дет you can’t make him love you.
***
If he doesn’t.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, едни много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
