Как малоумно се делим
Ето нещо, което ме прострелва в сърцето: пак сме разпарчетосани на две, като разломът отново е между отношението към Русия и прозападността. Имам отвратителен спомен като малък от Класическата, когато учихме нова (следосвобожденска) история като луди, за да покрием стандартите на тогавашния ни учител и бъдещ професор Трендафил Митев, да е жив и здрав.
***
Наложи ми се – за да оправдая очакванията за винаги блестящ мета-ученик – да проуча всичко в детайли, но и да си задам първите въпроси защо в новата ни история, от Драган Цанков насам, ще трябва да се делим на две Българии.
***
Между другото, full marks за онези, които са решили кои личности да бъдат на най-новите ни банкноти. Великолепният художник Иван Милев на петолевката, най-великият ни премиер Стамболов на 20-ката, първият истински наш модернист Пенчо на 50, и нашата вечна съвест – Алеко – на 100-те.
***
Ето ви и забавен алтернативен експеримент: кои други биха могли алтернативно да украсяват българския лев.
***
За петолевката: Бенчо Обрешков. За 20-те – Александър Малинов. За 50-те – Гео Милев, първият и единствен наш символист. За 100-те – Йордан Йовков, по моему най-добрият и недостижим български белетрист. Редица други държави, впрочем, от прибалтийски до източноазиатски, биха сложили веднагически Левски, Вазов, Ботйов etc.
***
Ето ви и забавен русофилско-комунистическо-отвратителен експеримент, щот част от вас все така гласуват за тия наследници на престъпници: петолевката – Светлин Русев; 20-те - Тодор Павлов или Станко Тодоров; 50-те – Любомир Левчев (чуден поет, впрочем, но твърде лош кантианец); 100-те – Тодор Живков, този неподражаем автор на стотици томове тъпотии.
***
Но да не се отклоняваме. Ние, все още, във всички свои итерации в момента, все още сме на нивото victim blaming – т.е. обикновено обвиняваме жертвата, а не онзи, който я е направил жертва. И новите наследници-комунисти не умират. Помислете върху това.
***
Причините не са една и две, но основната ми се струва трагичната липса на работна и социална етика, със смазващи традиции от трижди проклетия соц.
***
И това извън политическото, въпреки че аз обожавам естонците, които – също така зверски пострадали от руското имперско нищо – удариха по масата и казаха, махаме всички соц-паметници.
***
Извинете, ако нещо, но естонците, които имат обща граница с най-новата империя на злото, са мъже, а ние – не. Те може и да не умеят да изпият по кило и нещо жълта сливова на едно сядане всеки, но пък се държат повече от достойно, Нас пък – дори и в момента, служебно – ни управляват хора, които миришат на нещо дълго застояло, квази-ченгеджийско, стари чорапи, усеща се като 1988 макс.
***
Но понеже зададох „темата“ „Двете Българии“ – да припомня онова моето за умната и тъпата държава.
***
Умната държава/управление мисли за превенцията, а тъпата реагира на последствията. Познайте къде сме ние по тази скала, дори по болезнения въпрос как „управляваме“ движението по пътищата.
***
За да се стигне дотам, че има нещо като 300 социокултурни спартанци като нас, които отстояват културологичните и постмодернистките Термопили, докато отсреща има поне 30, ако не и 300-хилядна армия на простофилите.
***
Чийто общ боен вик е нещо като „да не си разваляме хубавото лично мнение с факти“.
***
И затова вече 30 години слушаме как те, простаците – управленци или гласоподаватели, - секат вишневата ни градина.
***
Добре, да го качим на още по-горен етаж – холистичният или атомистичният подход към националното.
***
Холистичният е спокойното и рационалистко съзнание, което схваща големите световни процеси, включително защо в момента се вдигат цените на всичко.
***
Атомистичният е прерогатив на хора, които печелят от разделението. Той донякъде се дължи на т.нар. “affective disorder”. Както и на чистата неграмотност, заменена от несъзнателното детерминистко.
***
Атомистите твърдят, че хаосът винаги побеждава. И че трябва да се възползваме от него, сякаш късни и неразбрали волтерианци.
***
Нещо като mal-pensant буржоазия, за разлика от класическата bien-pensant.
***
Има я и у нас.
***
Тя е по-скоро бизнес-прослойка, има я навред, включително в Полша и Унгария: хората, които дебнат да усвоят фондовете, особено сега, в мътната вода на Плана за развитие.
***
В момента тече грозна разправия по този повод. Ако мислите, че става дума за истински политическо-идеологически сблъсъци, нещо грешите – големите въпроси (от газа и тока през изнасянето на оръжие чак до образованието) всъщност са „малките“, а именно – кой ще профитиърва от идващите милиарди.
***
И това е най-важното, а не че пак ще ви карат да ходите на избори поне три пъти.
***
А иначе: аз помня фатвата срещу Салман Рушди (уж отменена впоследствие), и мнокократно съм се питал, тревожно, вече 30 години, дали и кога. И то така и стана.
***
Защо? Салман в Satanic Verses се опитва да сложи още думи в устата на пророка и тайните негови последователи, т.е. един вид модернистично да допълни Корана. Казва също, че точно тези думи са сякаш „изгубени“ от оригиналния Коран, между 20-тата и 21-вата Сура. Много по-сложно е, разбира се, но, накратко, за да не се чудите, иранските шиитски фундаменталисти още от аятолах Хомейни не могат да понесат, че некъв западен гений-муслим ше слага допълнителни думи в устата на Пророка.
***
На мета-ниво има и още нещо, очевидно непростимо: като почнем от заглавието и стигнем до факта, че Рушди нарича пророка Мохамед „Махунд“, което било отвратителен по мюсюлманскому термин, използван от кръстоносците. Има и още детайли, но истината е, че ислямистите (да ги разграничаваме от самия „ислям“) винаги са вид разярени инфантили, които не споделят нашето просвещенско (християнско-западно) развитие, че и собственото си..
***
Самата книга „Сатанински строфи“, разбира се: никой освен мен и моя приятел Господинов не я е чел. Щот изисква нечовешка културна подготовка, за да я схванеш, но това отдавна няма значение, когато има религиозен бяс.
***
Помислете и как великите военни сили се възползват от тази средновековна детинщина – американците в Ирак, руснаците в Сирия, дори китайците спрямо уйгурите.
***
Щот, нали, сунисткият ислям е един вид по-„готин“ от шиитския, но всъщност е изтрепал далеч повече хора.
***
Да се надяваме, че Рушди ще живее още. И че все още ще е „удобно“ да анализираш.
***
Рушди впрочем е първият, който постави въпроса за “identity politics”, и така де факто ни подзсказа и въпроса за мюсюлманските общности в Англия.
***
Специално в Англия фатвата направи и нещо друго – разомагьосването от великата лефтиска култура, която избуя при Тони Блеър. И стана още по-бъдещо woke – светските мюсюлмани искаха да се интегрират, и заговориха за това, че не могат в тези отвратителни Western values. Те били потиснати, see.
***
Размиха го в следното: истината за исляма, значението на мултикултурализма, границите на толерантността, пост-либералното общество.
***
И сега, след атаката върху Рушди, която рано или късно се очакваше, западните пост-либерали трябва да признаят, че са се провалили.
***
Да кажа и на английски: the lessons we’re supposed to have learnt have often been the wrong ones.
***
А истината за ислямистите е много проста: те имат съвсем друга космогония и светоглед, различни от нашите. И там човешкият живот, досущ като в днешна уж православна Русия, не струва абсолютно нищо. С една дума, варвари.
***
Как това ни засяга като българи? Много просто – следвайте нашите уж „селски“, но инстинктивно европейски първопроходци-политици като Раковски, Бозвели, Захарий и Левски.
***
Те все още ни задават рамката тип „къде сме ние“.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
