С ъвсем честно: сега ще ви предоставя възможност да хвърлите едно око на какво съм си писал в Notes по повод на „Фрагменти“ – подсказки и подобни, и какво съм имал „навпредвид“, както казват шеговито феновете на множеството представки. Чудех се дали да не ви обясня смисъла на живота в около 5000 знака през мита за Сизиф, съответно и чрез трактовката на Камю, но ме домързя, дезоле, другата седмица, ако съм в настроение.
***
Значи: започваме с „красивият кардинал“.
***
Това е за жена ми, Мария. Игра на думи, очевидно, с l’éminence grise, т.е. „сивият кардинал“. Противно на общото мнение, това не е самият зъл ум Дю Плеси, т.е. Ришельо, а неговата дясна ръка – Франсоа Льоклерк дю Трембле, много неприятен капуцински монах-гей, който уж взимал задкулисно решенията вместо истинския зъл „монах“ от романите на Дюма (смешно човече). Ако ви остане време от сериали, прочетете “Grey Eminence” на Олдъс Хъксли. Да, оня същият с „Прекрасният нов свят“. Ако ви остане още време, прочетете и „Ние“ на Евгений Замятин, много по-добро е.
***
„Още не е късно да се вакс“.
***
Идея за кампания. Понеже колективистичният и не особено аналитичен български кошерен ум има нужда от смушкване по тази тема, седя и си мисля каква би трябвало да е рекламно-информационната кампания, която, като с остен, да пришпори невярващите да се ваксинират. Пардоне моа, „когнитивно предизвиканите“. „Още не е късно“ ми се вижда хем call to action, хем едно такова, българско, „да не изпуснеме срока“, тип по Антон Страшимиров.
***
“Nunc dimittis, аре чао“.
***
Тва – веднага се досетихте – е от Евангелието на Лука във Vulgate (латинският първи превод на Библията), и – грубо казано – означава „хайде да си ходим“. При нас май се чете във „вечернята“, но забравих и не ми се звъни на отец Петър от с. Житен. Хеле пък да викам на помощ Неофит Бозвели, най-важният борец за българска независима църква.
***
„Инципит“
***
Значи нещо като първите думи в която и да е творба, буквално – „започва“. Знаете ли я тая интелектуална игра тип „кой знае повече първи изречения от велики произведения“? Не? Е, нищо, де. Подарък: „Lolita, light of my life, fire of my loins. My sin, my soul“. И още един: „In my younger and more vulnerable years my father gave me some advice that I’ve been turning over in my mind since – whenever you feel like criticizing anyone, he told me, just remember that all the people in this world haven’t had the advantages that you’ve had“. Става и с песни на Фики Стораро, но някак не е същото.
***
Тва за “vulnerable years” ни прави някак – повече или по-малко – Ник Карауей. Т.е. хем хора, умни човеци, хем някак трагични съзерцатели.
***
“Tech революцията нивелира всичко”.
***
Тва е дълга и любима тема. Тя препраща някак и към мислители като Спиноза и Декарт, които всъщност са се подредили като призраци зад мен, само че говорим за блестящи умове, които са били далеч над средното тогавашно крепостно-селянно ниво. Крепостно-селянното и сега е налице, но – благодарение на дигиталната революция – то получи атавистичен подарък „свише“, а именно медиа, в която да се изказва и да скача по главите на спинозите и декартите. В летящ стил тип „ма къв си ти, бе, ти ли ще ми казваш“.
***
“Fat-Bottomed Girls”.
***
Миналата седмица си мислех, че според днешния ляволиберален и леко „нео-атави-фашиски“ (без „Т“) woke-императив, Queen с тва парче днес буквално щяха да ги забранят на следващия ден, заради прословутия “fat-shaming”. С помощта на крясъците на всякакви феминистки полуумове. Да, дотам сме стигнали с новия „демократически“ троцкизъм. Покойният Фредерик всъщност прейзва (с леко tongue-in-cheek) дебелогъзите жени (извинете, ето, и аз).
***
„И неговите там сацердоти“.
***
„Сацердотес“ в древен Рим са жреците на пантеистичната им религия, но и нещо като бъдещите наши попове. Защо съм си го записал? Защото и в днешната ни политика е пълно със „сацердоти“, които слугуват вече не на богове, а на конкретни лица. Дори моят идол, Роджър Уотърс, който питаше “oh Maggie what have we done” в “The Final Cut”, в късните си години (а може би и защото през 80-те изгуби съдебната война за името „Пинк Флойд“) изтрещя и стана супер-лефтиски.
***
„Cбылись мечты идиота“.
***
Тва е най-великият, по моему, цитат от героя Остап на Илф и Петров, защото той съдържа фрустрацията от постигнатата мечта. Тези двамата са сред най-умните писатели-сатирици на 20-ти в. – и с това те изразяват не само учудването на дребния мошеник, чийто живот внезапно се е променил, но и с гениална ирония ни съобщават (както след това ще видим според развитието на „Златният телец“), че трябва да внимаваме за какво мечтаем, защото има опасност да се сбъдне.
***
„Вс невакс и противници да се готвят за ограничени права“.
***
Даже не ми се влиза отново в блатото на този спор. Най-добрата ваксина е поставената.
***
“Click-tastic”.
***
Тва някак е ясно. Великолепен неологизъм, който препраща към „fantastic“ – т.е. всичко, което е толкова простовато, че ще накара плебса да клика безкрайно (и безответно) на всичко, което е „първи етаж“.
***
“Recreational rioting”.
***
Тва е чудно, щот все повече ни предстои да живеем в свят, в който всички могат да протестират за всичко, и далеч не само у нас. Не обичате чесън, или пък заплатите са ниски – какво пречи да организирате протест? А защо не и стачка: давам трагичен пример с метрото в Англия, защото уж десният Борис Джонсън клекна пред слабоумното левичарство на профсъюзите, и вече три уикенда поред в Лондон (не че не е било и преди) стотици хиляди се чудят как да отидат на работа или коледен шопинг заради омразните и някак несъщи соц-искания.
***
„По пътя към Дамаск“
***
Това видимо препраща към съдбата на апостол Павел и неговото „превращение“ в най-важния ранен християнски проповедник. Следващата ми бележка е „проф. Пнин“, но то е приблизително едно и също – Набоков поставя въпроса можем ли изобщо да се отърсим от всичко зло, със или без прозрение по пътя към Дамаск. Може би си струва да помислим.
***“Vestigia nulla retrorsum”.
***
Тва ми се вижда чудесно за край, защото е от самия Салустий Крисп, може би най-умният човек в късната римска република (не, не е Цезар, за Бога, не ме разсмивайте).
***
Означава нещо като „нито крачка назад“, и в средновековна Италия (доколкото има такова нещо) става армейски възглас.
***
Ерго, всички вие, които очаквате промяна – нито крачка назад.
***
Освен ако всичко това не се окаже нещо като танго.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
криза, която тихо расте" />
