Всички наши възрожденски икони са против Русия
Едно бързо отграничение: като казвам „Фрагменти“ тук, имам предвид фрагменти от по-общи идеи, ако не сте забелязали. Следователно аз, като един истински ductor dubitandum, т.е. лидер на вечното съмнение, понякога правя като Марк Аврелий, който се опитва да се поясни в „Към себе си“ – не раздавам оценки, а чрез новонамерения емпиризъм се опитвам да ви внуша идеи.
***
Далеч не в платоновия смисъл, там анализът ще ни отнеме години.
***
Моите вечни приятели, древните римляни, правят разлика между ductor и dux. Първото е реален лидер, дори в късния смисъл на „фюрер“, а второто – просто племенен вожд. Ерго, това второ е отчайващо, защото повечето ни политически лидери позират като племенни вождове.
***
Ето ви пример: в последната предизборна кампания се чу нещо за „малкия човек“. Не сте длъжни да знаете, това е безсрамна кражба от лейбъристите на Киър Стармър, които от поне 7 години говорят за “little guy”. Ерго, някой там буквално е гепил израза от предпоследните избори в Англия. И още по-ерго: в случая заемам позата на watchdog, щот тва си е директно политическо джебчийство. Не че е за първи път.
***
Четете повече.
***
Като казах „повече“: далеч повече от тия „лефтистки“ глупости ме вълнува фактът, че широки маси от българи 18-30 не гласуват.
***
Културологично погледнато, е разбираемо – младите не кънект-ват с посланията, не виждат представителство, все им е тая, имат други и по-приятни задачи. Тук топката е в наказателното поле на партиите. И то наистина се оказва наказателно, защото – след пет парламентарни и два местни избора, след които никой не очаква нещо да се промени наистина – апатията е дедуктивно логична.
***
Обаче, забележете, има и индуктивна логика, която се храни от самата липса на дедуктивна, линейната нейна сестра. Последната я познавате, надявам се, от самия Аристотел, и след дигиталната революция 2.0 тя изглежда чао.
***
За нетренирания ум е сложно изобщо да разграничи двата вида логика, камо ли да се замисли за това – и тук не говоря само за изтиканите в ъгъла културни слоеве.
***
Но защо, всъщност, тая дигитална революция 2.0 на практика допринася за всеобщото изпростяване? Имам и питагорейско, и „обикновено“ обяснение. Първото е свързано с окончателния залез на софизма – вече не се чуват гласовете (дори по Талев) на умните, на хората с IQ поне над 100, защото са потънали във всеобщата какофония на Фейсбук (най-вече; младите в Тик-Ток отдавна са доказали, че познанието не струва и пет стотинки).
***
Второто е съвсем просто: вече няма нужда както от обща култура (огрупирани повсеместни знания), така и от специфична култура, освен ако последната не е строго професионална. И не говоря за прословутите IT-та, въпреки че те ще управляват света по ришельовски поне до 2035, когато изкуственият интелект ще ги изтрие в повече от един смисъл: говоря за образователните системи, не само у нас, които все повече ще произвеждат, без да искат, нещо като умствени роботи и жертви на социалните мрежи.
***
Пак пример. Представете си 15-годишен човек от Габрово (говорих с такъв, от български произход), който след 10 години ще е в активна позиция. Да кажем, че родителите му са местни „буржоа“, доколкото в Габрово има средна класа. На въпроса как си представяш бъдещето той съвсем интелигентно отвърна, че не вижда никакво бъдеще тук. И какво, питам. На мен даже не ми се ходи в Европа, отговаря. Тук съм си добре, наште ше се погрижат за мен. Но ще отида на Запад, те няма да могат да ме издържат икономически.
***
Т.е. никога не подценявайте българската простотия. Тя, в известен смисъл, движи целия ни общ живот. Ретроактивно.
***
Съвсем друг е антпропологическият въпрос дали може да се обобщава как живеят българите.
***
Аз имам моментен отговор: българите живеят относително добре, но леко са като Хера, разпъната между Небето и Земята (изключвам елемента на зевсото наказание, щот не ми върши работа).
***
Икономическата несигурност на новата средна класа у нас поражда единствено разбираема тревожност, цитирайте ме.
***
Ще ви предлжожа дори още нещо – в сравнение с бабите и особено прабабите: живеете супер добре.
***
И веднага казвам защо, според мен: най-голямата болест на 21-ви век не е диабетът, дори не е ракът: това е корнукопията.
***
Ако някой не е схванал: нашият най-български проблем в момента е „рогът на изобилието“. Не че Херкулес е изтръгнал рогата на Ахелус (he did) – тва все още си остава великата майка-коза Амалтея.
***
Но говоря за друго и по-сериозно: че можем да си позволим дори класически либерализъм, пазени от НАТО. Обаче не бива да траем и за секунда проруски партии и интереси, то е въпрос на метаморал, ако не друго.
***
И изпадаме в „гипотезата“ на Гребеншчиков и „Аквариум“ – ние (те, руснаците) винаги воюваме преди всичко сами със себе си. И старият Боря няма предвид разправиите в соц-мрежите. А ние се озоваваме в йонесковската и някак немислима позиция да го обичаме - хем дисидент от СССР, хем чисто нов дисидент в Путиновата нео-империя.
***
А ние тук се радваме на некви икономически русофили, тип предатели на българската идея за западност. И разчитаме на дебелите за това, каква историческа ирония.
***
Западност, начертана още от Левски, Бенковски и най-вече Захарий Стоянов. Нали ги обичате?
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
криза, която тихо расте" />
