Искате всичко, без усилие?
Преди години имаше нещо като софийска рок легенда: че две от скулптурите в градинката на "Московска" много приличали на епизод от турнето "The Song Remains The Same" на "Зепелин".
***
Градската ни шега е свързана с момент, в който Плант пита Пейдж "what happened"; Пейдж си е настъпил кабела на китарата, изключил се е и спира да свири посред парчето. Плант се обръща, вдига ръце и пита негласно etc. Та и ние имаме две скулптури в тая градинка, дет едната се е обърнала към другата.
***
Разбира се, тва е скерцо, шутка, няма стойност, столична рок легенда. Но се сетих за нея заради ролята на Пригожин в уж предопределения пуч, който завърши просто жалко. Сякаш въпросът е бил – що ти се изключи китарата, и отговорът е, ми не знам.
***
С извинение към най-великата рокгрупа, на мен ми се струва, че е станало следното: Пригожин е получил финансово предложение в стотиците милиони, на което не е могъл да откаже.
***
Друг е въпросът дали той има каквото и да било бъдеще – руската държавна мафия начело с Путин може и да забавя, но не забравя.
***
Не е да не сме го виждали и у нас, и къде ли не – някой внезапно се отказва от етизацията и принципите си, щот е получил нечовешко (за неговите разбирания) предложение.
***
Например моят отколешен "съмишленик" Анаксагор, който става пръв приятел на владетеля Перикъл.
***
Разбира се, ние днес смятаме Перикъл за основател на демокрацията, но тва въобще не е така. Перикъл, за времето си, е чудовищен авторитар, който пръв се е светнал, че трябва да подадеш нещичко и на народа, например да раздаваш некви оболи на агората, за да се задържиш на власт. Докато ги държиш като змиеукротител с вилицата на врата.
***
Културологичните особености решават всичко, да ви кажа, а не кадрите. Мойта еротична любимка Санна Марин (макар и социалистка) не го доразбра, и ѝ се случи дясноконсервативна случка.
***
За каквато впрочем ние тук можем вече само да мечтаем. Костовото наследство е така разпиляно, че човек се отвращава допълнително от политиката.
***
Ще се опитам да се поясня през една крайно любопитна история.
***
Сутринта на 17 декември 1903 Орвил Райт поема управлението на своя летателен апарат, по-тежък от въздуха, и подава сигнал на брат си Уилбър. С Уилбър, който се движел успоредно, за да балансира крехката машина, "Райт Флайър", който Орвил е построил заедно с брат си, се спуснал по направляващата релса и се издигнал във въздуха докъм 35 метра. Двамата братя от Дейтън, Охайо, последвали този 12-секунден полет същия ден с още три полета над дюните на Северна Каролина. На първия полет присъстват шепа свидетели, а снимка, направена от служител на американската спасителна служба, доказва, че "Райт Флайър" все пак се е издигнал във въздуха.
***
Разбира се, има и противоположна версия, чистата разправия не сме я измислили ние.
***
Повече от две години, преди братята Райт да се издигнат над дюните на Кити Хоук, един нощен пазач в местен производствен цех се издига над индустриалния град Бриджпорт, щата Кънетикът, с ръчно изработения си летателен апарат. На 18 август 1901 в изданието Bridgeport Sunday Herald на пета страница е поместена статия, в която се съобщава, че четири дни по-рано имигрант от немски произход на име Густав Уайтхед е прелетял разстояние от една и половина мили на височина 150 фута над Бриджпорт и съседния град Феърфийлд. Придружаващата го ръчно рисувана илюстрация изобразява Уайтхед в неговия подобен на прилеп уред, известен като "№ 21" или "Кондор". По-късно Уайтхед съобщава, че се е върнал в небето на 17 януари 1902 и е прелетял седем мили над Лонг Айлънд.
***
Твърдението на Уайтхед обаче се сблъсква с липсата на документи. Сп. "Scientific American" отбелязва, че една-единствена размазана снимка на самолета на имигранта в полет е била видяна на аеронавигационно изложение в Ню Йорк през 1906, но тази снимка, ако е съществувала, се е изгубила за историята след доклада. Когато през 30-те години на ХХ в. е направен опит да бъдат интервюирани двамата очевидци, посочени в материала на Bridgeport Sunday Herald, единият не е намерен, а другият, някой си Джеймс Дики, заявява, че според него "цялата история на Herald е измислена". Все пак упоритите твърдения засягат Орвил Райт, който през 1945 пише опровержение, озаглавено "Митичният полет на Уайтхед" в списанието U.S. Air Services, в което заявява, че Уайтхед "не е имал достатъчно механични умения и оборудване, за да създаде успешен двигател" и "е бил склонен към грубо преувеличение".
***
Доводите за първенството на Уайтхед получават нов живот през 1987, когато новинарската програма на CBS "60 минути" излъчва сегмент, озаглавен с играта на думи "Wright Is Wrong?", след като любители на авиацията успешно летят с копие на уайтхедовия протосамолет.
***
Спорът достига нови висоти през 2013, след като австралийският авиационен историк Джон Браун обявява, че е открил снимка на експонат, споменат в "Scientific American" през 1906. Изследванията на Браун накараха Пол Джаксън, редактор на авторитетното авиационно издание "Jane's All the World's Aircraft", да подкрепи Уайтхед като изобретател на авиацията. (Две години по-късно корпоративните собственици на изданието правят публично изявление, че оценката на Джаксън е единствено негово лично мнение.) Впоследствие местните законодатели в Кънетикът гласуват закон, който обявява техния щат за "first in flight".
***
Познайте: Охайо така се възмущават, че някой иска да им отнеме летателното първенство, че се амбицират и печелят дело във Върховния съд, и сега вече някак трябва да сме сигурни, че братята Райт са изобретили летенето.
***
Защо ви разказах тази американска глупост, макар и строго фактологична? Само заради две неща – първо, защото днес всеки има свои собствени факти, благодарение на чумата на социалните мрежи, и второ, защото почти всичко днес, благодарение на същите, попада в сивата зона на релативизма.
***
Всеки момент чакам някой в TiKTok да "докаже" с мъничко танцувално видео, че теорията на относителността е, хм, относителна. Ако ме разбирате.
***
С други думи, заради залеза на експертността ни предстои (отново) нощта на пълното невежество, некво ново ранно Средновековие, ама със смартфони.
***
И думата е "чумата", макар и не по Камю. Защото Gen Z, благодарение на социалните мрежи, в които може всичко, имат непомерно високи изисквания към собственото си качество на живот без необходимите базови познания; имат и високи изисквания към обществото, сякаш то им дължи нещо, без още да са допринесли с каквото и да било. Това е един от крайно изкривените резултати на пост-постмодернизма.
***
Т.е. некви инепти смятат, че всичко, винаги, при всички обстоятелства им се полага без усилие.
***
Това води до нереални битово-икономически очаквания - за жилище, базови доходи и свободно време.
***
И това поражда скрито недоволство у десоциализираните (включително дигитално), дори за девиативни термини и дори общности като incels.
***
При които, извън строго сексуалното, става дума за консервативни настоявания да бъдат признати.
***
Но да излезем за миг от този омагьосан нео-неолиберален кръг.
***
Най-лошото на социалните медии не е дори културната свинщина на Необразоваността.
***
Най-лошото е, че – както гласи едно клише – не можеш вече да върнеш пастата за зъби в тубичката.
***
То някак важи и за политическата ни, уж "ротационна" ситуация.
NB: Адвокатите на "Нова Броудкастинг Груп", много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
