Води са текли в Добруджа

Л юбителска идея – изследване и описание на речните корита (суходолия и дерета) в Добруджанския край. Начертах върху хартия примитивна топографска карта, вписах селата и почти дилетантски наредих между тях суходолията, които бях виждал с очите си. Течаха шейсетте години на миналия век. По онова време имах възможност да наблюдавам работата на археолога Любка Бобчева по разкопки из равнината и да си записвам едно-друго.

Преди много столетия река Суха, която минавала през южния Добруджанския край, била пълноводна, дори плавателна. Идвала тук от югоизток, извивала западно от Добрич и обикаляла около седем-осем села, които лежат на няколко километра едно от друго. Пътят на реката в северна посока пресичал землищата на още пет-шест села, докато стигне до ръкавите на Дунав и морето. Днес това е най-дългото речно корито в този край с няколко разклонения.

Суходолията, доколкото знам, са повече от шейсет. Срещат се, но по-рядко, между селищата около град Генерал Тошев. От друга страна, много стръмни са бреговете на речното корито край селата Оногур и Балик. На места в отвесните и високи до 40 метра брегове имало скални жилища, църкви и манастири, открити са крепости от трако-римската епоха. Оногур е населено с татари от стародавни времена. В едно семейство говореха, че са потомци на прабългарите.

На брега на пълноводната по онова време река Суха, където е сега село Абрит, се издигал град Залдапа. Името му е от местен трако-гетски произход и означава „жълта, студена вода”. Градът се намирал на главния римски път през Малка Скития и стигал до Марцианопол (Девня). Историци от Добрич наричат Залдапа добруджанския Помпей. Измеренията му се виждали от космоса.

Древните хронисти, например, сочат, че Добруджанският край е родно място на войнишкия римски император Максимин Тракиеца. Знаем още, че е син на бедни овчари – гети. Човекът има внушителна външност – ръст над два метра и изключителна физическа сила. Сигурно е раснал край реката и лесно прескачал от единия на другия бряг.