Н якъде прочетох: ”Дунав е фекалната вода от цяла Европа и е забранено да се влиза в нея.” Смути ме тази мисъл. Не е важно кой е авторът. Сигурно мнозина могат да кажат това без колебание. Излиза, че днес ние говорим и пишем за не чак толкова далечното минало на реката. Или как си я представяме, каква искаме да я намерим в близко бъдеще. За всичко друго мъдруваме, но не и в сегашно време… Добре де, какво е било, какво има в миналото…
В стихотворението „Радецки” самият Дядо Вазов е казал: ”Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и „Радецки” гордо плува над златни вълни…” В „Де е България?” пък добавя „де се белий Дунав лей”. И още:”Ах, лей се, Дунаве широк, прехвърляй си вълни пенливи – величествен е твоят вид!”. Знаменитият австрийски композитор Йохан Щраус нарича своя валс „На хубавия син Дунав” . Или италианският писател Клаудио Магрис, удивен от красотата и светлината на реката в книгата си „Дунав. Сантиментално пътуване от изворите до Черно море”. Не години, а столетия скитат възхитителни слова и напеви за реката. Е, хванете ми вяра – всичко това се събира в едно въодушевление, още по-силно – във възторг…
Днес този възторг напира в нашите мисли, в нашия дух и живот. Но ние чувамe възторга с едното ухо. Не го приемаме като наследство, като напомняне и мъдър завет… Дунав е втората най-дълга река в Европа, след Волга. Не е сама върху географската карта на България. Тя е в нашите предели, макар че има съдба да бъде и граница…А една река като граница е благоприятен знак за добросъседство. За обща грижа и уважение между народите край двата бряга.… Българските притоци на Дунав са Искър, Осъм, Огоста, Вит, Янтра… У нас, върху тясна територия, текат, кажи-речи, 300 реки. Не са малко. Марица е най-пълноводната, захранват я около 100 притока.
Това е една част от водите на България. Около 2000 язовира събират вода от реките, от дъжда и снеговете, които слизат от планинските склонове. Най-малко 300 са нашите езера, а само около София са над 100. На всичко отгоре България е една от страните с най-голям ресурс на минерална вода. Известно е, че у нас има над 1000 извора със 110 милиона кубически метра експлоатационен капацитет…
И какво излиза накрая? Толкова реки, язовири, езера и подземни води… А каква глупава ситуация, какво противоречие – в райони от страната вода няма или не достига. Хората страдат…
Тук-там някой, разпасал си пояса или в гората расъл, пилее и зяносва вода на вятъра, да не кажем, от простотия. На такъв да му дръпнеш един бой, да му опънеш юздите и да го вкараш в пътя…Други пък направо замърсяват водата с помия и отпадъци през канализацията. Отнася се и за жилищни и хотелски комплекси, за градски пристанища и индустриални зони. Макар че някъде има пречиствателни станции… Покрай тази немара днес мястото на река Дунав, например, е сред няколкото най-застрашени реки в света. В същото време България остава с най-малко водни ресурси и се нарежда на последно място между страните от Балканския полуостров. На всичко отгоре е и най-изостаналата, най-бедната страна в Европа… Какъв срам, Господи, какво унижение за един народ! И забележете кога ни идва до главата – 1330 години след началото на държавата ни край бреговете на Дунав и Черно море!
И най-накрая – една съпоставка. Според данни на ООН от недостиг на питейна вода страда 40 на сто от населението на Земята. Освен това е изчислено, че над 1 милиард души използват силно замърсени води. С вода е покрита над 70 на сто от повърхността на Земята. В реките, моретата, езерата и океаните са събрани 97 процента от водата на света. В полярните ледове пък е замръзнала едва 2% от водната маса. Сладката вода на планетата, която може да се пие, е съвсем малко – 4 милиона кубически метра. А през живота си човек употребява средно по 60 хиляди литра, около 2 литра на ден, от които почти половината е в храната му. Според анатомията 60 процента от човешкия организъм представлява вода. Само кръвта ни съдържа 65%, а мозъкът – 75 процента. Така че да се опомним, да се сепнем – без вода няма живот. Свърши ли питейната вода, животът пада на колене и гасне.
