Прозрачно видима

П розрачен цвят, бели бързеи, чистота, девственост – всеки се е докосвал до тази земна красота, вдишвал е от въздуха, потапял се е в прохладата на водното пътешествие, наречено река. За истинската красота на водното ни богатство големината не е от значение – това може да бъде малката рекичка зад къщурката на баба и дядо или величественият горд бял Дунав.

Красотата е все още там, където човешката ръка не я е смачкала като ненужен боклук, не я е ароматизирала с онзи мирис, за който и всички производители на парфюми да се съберат, не биха могли да кажат какви са съставките. Казват, че красотата ще спаси света, но коя красота – женската ли? Ако е женската красота, коя точно – натуралната, недокосната от ръката на пластичен хирург или тази, която се е превърнала в пример за днешно подражание? Или онази красота, която е на няколко километра от градската среда? Онази красота, които всички търсят през уикендите и искат да избягат от задушаващата сила на града? Отговорът е там, закъдето сте се запътили този уикенд.

Водата е като живота – зависи от човека, а човек сам определя как ще премине през времепространството на земния си престой – с чистотата на утринна роса или мътната вода на отпадъчен канал. Въпрос на избор. Бихме могли да поставим знак на равенство между водата и живота – не спира да се движи, изнизва, лъкатуши, връхлита. Не можем да управляваме скоростта на времето, но истинската същина и смисъл е в чистотата на реката и в чистотата на душата. Всички се раждаме непорочни, душевно неомърсени, с големи сърца, но, преминавайки през живота, се замърсяваме с нечисти мисли и негативни емоции и трябва да почистим собственото си корито от душевната кал, тиня и нечистотия.

Прозрачността, с която извира всяка река, е красотата на Майката Природа, но разстилайки се и намирайки своя път, тя претърпява различни цветови метаморфози. Постепенно придобива мътнозеленикав цвят, но не като цвят от HD екран, а цяла картинка с 5D ефект – с разнасящ се зловонен мирис, причинен от човешката дейност.

Човекът е мислещо същество, но за какво мисли предимно? За собственото си богатство чрез фирмена печалба за сметка на природното богатство? Не случайно се използва една и съща дума – богатство. Кое е значимото: личното облагодетелстване или опазването на природата? Ето това е изборът, пред който се изправя човекът.

Всеки сам избира как ще премине през живота – чист или душевно омърсен. Затова човек първо трябва да се погрижи за чистотата на душата си и чак след това да премине към следващата стъпка на избор. Звучи наивно, звучи невъзможно, звучи непреодолимо, но тук се корени решението на екологичните проблеми в световен мащаб. Когато човекът предпочете любовта към природата пред любовта към парите, само тогава можем да заживеем в пълна хармония с природата.

Дали следващите поколения ще бъдат свързани с природата така, както са били предците ни? Дали не е време да спрем да организираме поредните кампании за почистване на природата, а да се научим да не замърсяваме нея и душите си? Не е ли по-добре да се опитаме да изградим чувство на отговорност и преданост към природното ни богатство, което да се предава от поколение на поколение?

Моята река? По цвета ще я познаете – прозрачно видима...