Д ълго пътували хората, най-после стигнали буйна, бистра и разхлаждаща река. Поседнали, поумували и решили да се заселят около нея. Речната вода им помогнала да си засадят семенцата, които носели със себе си. Нейните води се поглъщали жадно от усмихващите се на слънцето растения. Обитателите на разрастващото се селище били сити, доволни. Лека полека сламените колиби се сменяли с устойчиви и топли къщи. Непрекъснато се изменял обликът на някогашното девствено място. Десетилетия, столетия се търкаляли, поколения се сменяли, но и природата не оставала същата.
Буйните води на реката се отклонявали за напояване, за енергия, за обикновени потребности. Домовете се разраствали. Горите и поляните намалявали. Все по-топло и задушно ставало, все повече бетон се наливал. Спокойните и усмихнати някога хора се превръщали в злобни, свадливи, белезникави.
Речната вода - във всичките й измерения и състояния, съпътства хилядолетия Човечеството и е една от причините за неговата поява. Така сме свикнали с нея като незаменима жизнена потребност, че се замисляме върху произхода й само, когато я няма или е с влошено качество.
Водата е навсякъде около нас и вътре в нас - живот без нея е неосъществим. За да я запазим чиста, за да я съхраним и за бъднините, трябва много системно и задължаващо да възпитаваме в екологичен аспект нашите деца. Отговорността е не само лична или семейна,тя е обществена. Зряло е обществото, ако има не само на хартия екологична норма или възбрана.
Само с мисъл за бъдещето и с далновидност в проектите и антропогенните дейности може да правим рекултивация. И да се възползваме от самоочистващите възможности на природата, които съвсем не са безкрайни. Колко са селищата днес в нашата прекрасна някога земя с напълно пречистване на отпадни води - и колко са на задължителен воден режим? Можем ли да се разхождаме спокойно около бреговете на градските канали и поддържат ли се речните корита? Какви организми има в тях? И въобще - има ли?
Построен ли е нов язовир и достатъчна ли е грижата за отдавна изградените, за да могат да се запазят за сухите дни непостоянните и изменящи се валежи? Вярно е, че природата ни отмъщава - с наводнени плодородни земи и жилища и това не е поредният катаклизъм … Или пък с продължителни засушавания, които са също толкова гибелни за икономиката.
Възможно е и у нас обгрижване на реките без нарушаване на природните закони както е в повечето цивилизовани страни. Примери, програми, опит - защо не се използва достигнатото от човешкия интелект? Ако започнем с възпитанието на децата си в любов към природата и хората. Ако всеки, ангажиран професионално си свърши работата. Тогава можем да сме спокойни, че някогашната река ще придобие укротима сила и ще я има и за тези след нас.
Човеците около буйната, бистра и разхлаждаща преди време река се увеличавали. Техните сенки бродели из бетонния житейски лабиринт. Боледували, страдали и боклуците около тях нараствали. А рекичката трудно и тъжно промивала руслото с изцедени сили…
Такъв ли трябва да е краят – дори и в тази притча за реката? Отговорността, грижата и перспективната мисъл са за всички нас!
