Ж ивеем в една прекрасна страна, очароваща със своите забележителности - не само исторически, но и природни. Няма кътче в България, което да наречем грозно или чуждо - всичко по своему е красиво, очарователно, затова и всички природни богатства трябва да пазим като свои. Да ги пазим, защото това са местата, на които след години ще се радват децата ни, внуците ни. Да ги пазим, защото те са наши.
Всички реки трябва да пазим, сякаш всяка една поотделно е „моята река”. Така ще успеем да ги съхраним за бъдещето, защото не опазим ли това безценно богатство, то заплахата за бъдещето ще се стовари върху всички ни.
Независимо в кое кътче на България живеем, там винаги има нещо, което ни привлича и завладява – дали Дунав със своето величие и известност, дали Марица, Искър – най-старата река на Балканския полуостров и най-дълга река в България, Ропотамо – красива и завладяваща, и всички останала малки и големи реки в нашата красива България.
Отношението ни към реките трябва да е точно като „това е моето отношение към моята река". Не трябва да забравяме, че чистотата и грижата за тях трябва да са постоянни.
Хора, пазете реките ни, защото те са нашето богатство, но и нашето бъдеще.
Не разгневявайте природата с неразумни действия, защото рано или късно тя ще напомни за себе си и ще ни отвърне за лошото и безотговорно отношение.
Нека не замърсяваме реките, защото те са изворът на живот. От тези реки и най-вече от опазването им зависи животът ни днес, утре, вдругиден.
От тези реки пием всички ние, включително и децата ни. Нека да опазим това незаменимо природно богатство за бъдещето ни.
И нека не се сещаме, че животът ни зависи от опазването на природата само в един ден от годината, а това да бъде непрекъснато в съзнанието на всички ни.
