Н ека си представим една река и да затворим очи. Река с течаща бистра вода, изпълнена с живот. Около нея е чисто, зелено и свежо. Да, днес може да е такава, утре да е спокойна и мръсна или бурна и пълноводна. Ако не я пазим, вдругиден може да я няма. Всичко е толкова преходно.
Моята река е силата и наследството останало от дедите ни. Тя е събирателен образ на славното ни минало. Моята река е различна всеки път и винаги остава. Понякога лъкатуши, понякога прелива...но винаги разказва. Като дете много обичах да слушам приказка за река, която в зависимост от човека преминаващ през нея се изменя. Ако той е лош, от нея излизали змии и гущери, била мътна и мръсна .Ако човекът е добър, ставала златна, окъпана от слънчеви лъчи, от водите й излизали цветя, които се превръщали в жълтици. Ако човекът е болен, получавал лек и водата се оцветявала с всички цветове на дъгата.
Истината е, че от нас зависи да съхраним реките, за да може и поколенията след нас да имат своята красива речна приказка. Нима е трудно е трудно да опазим нещо, което сме получили даром. Живеем ден за ден. Живеем всеки за себе си. Докато е така, няма да имаме общество. Повече ще рушим - онова, което някой преди нас е изградил. Все едно утре не съществува, рушим и замърсяваме, защото това умеем най-добре. Защото е по-лесно; защото се превръщаме в общество от лицемерни консуматори.
Щастливи ли сме?....Едва ли. Натрупаната във времето корупция и затварянето на очите на властимащите пред сериозни екологични проблеми лъсват, когато природата се намеси, защото тя не се съобразява с юридическите прийоми за прикриване на истината. Непочистените речни корита, изливането на мръсна вода от промишлени заводи, дори мръсотията, която оставаме след разходка в природата...е за наша сметка. Рано или късно плащаме цената за своето безхаберие.
"Всичко тече, всичко се променя" е казал преди векове Хераклит...по-важно е дали сме готови за промяната. Способни ли сме да градим, вместо да рушим; да чистим, вместо да мърсим; да пазим, вместо да разграбваме; да бъдем истински хора, а не еко лицемери - които само говорят красиви думи. Бъди промяната, която искаш да видиш в света. Моята река е бистра, пълноводна, понякога лъкатуши едва, но винаги оцелява.
Хората трябва да променят начина на мислене; да приемат, че водното ни богатство не е даденост а отговорност пред бъдещи поколения. Да опазим и съхраним себе си и природата, да оцелеем и да бъдем достойни - не бива да са само красиви пожелания. Моята река е моето наследство от велик и славен народ, с който се гордея. Тя разказва красиви истории векове наред. Пазиш онова, което обичаш и не позволяваш някой да го унищожи...поне така е редно.
