Моята река

Р ека. Какво си мислите, когато чуете тази дума? Сещате се за вода ,нали? Разбира се. А спомняте ли си детството, горещите летни дни, когато ходехте да се къпете с приятелите си? Или пък когато ставахте в 4 сутринта, за да отидете с баща си за риба? Хубави детски спомени. Реката също беше хубава, чиста, направо като в приказките.

Но дотук с мечтите и спомените. Започва моят разказ. В следващите редове ще ви разкажа за реката – не моята, както може да се разбере от заглавието, а нашата река – тази от детските спомени и тази, която е в настоящето – продукт на промишлеността и бизнеса като цяло.

Сега ще ви върна 150 години назад, когато все още никой от нас не е бил роден, когато токът е бил лукс, когато прапрабабите ни не са знаели що е пералня.Тогава реката и всяка чешмичка са били важни. Жените са ходели да перат на реката, децата са се къпели в реката, а пред селските чешми са чакали хора със стомни.Тогава реката е била толкова чиста, че е можело да се види дъното.Тогава хората са почитали водата, пазели са реката, защото са знаели, че на следващия ден отново ще отидат там със стомните. Реката е гарантирала оцеляването им. Без нея хората щяха да умрат от глад, от жажда, от болести.

Продължаваме напред във времето. Стигаме до началото на 20.век. Започва строежът на първите ВЕЦ-ове. Токът постепенно се превръща от лукс в необходимост. Хората откриват друго предназначение на водата освен тази да задвижва колелото на воденицата. Изграждането на водноелектрически централи си е направо революционно за времето си.

А сега се пренасяме в периода от последните петнайсет години на миналия век до ден днешен. Човечеството вече използва компютри и всякакви други устройства, работещи с ток. Технологиите се развиват. Химическата промишленост търпи голям възход, строителството процъфтява. Стопанството се е развило главоломно само за няколко десетилетия. Но нещо се промени у хората. Те вече се интересуват от парите повече от всичко останало. Започнаха да хвърлят отпадъците си на незаконни сметища в непосредствена близост до реките. Започнаха да изсичат горите .Прокараха канализации, чието съдържание отива директно в реките. Започнаха да тровят водите с различни химикали. Измислиха начин да добиват полезни изкопаеми, но нехаят за това, че замърсяват подпочвените води. Хората бавно унищожават живота под водата. Водата, този толкова значим ресурс, се превърна в бизнес на големи компании.

Компаниите тровят водите умишлено, за да печелят пари, но ние – обикновените хора, също имаме известна вина. Ние използваме повече вода отколкото ни е необходима, без да се замисляме колко много хора на тази планета изминават десетки километри, за да се снабдят с вода за пиене. Ние разхищаваме водата, тровим я, не я ценим, но идва момент, в който природата си отмъщава за нашето безразсъдство. Хората отново трябва да се научим да ценим водата така, както са го правили поколенията преди нас.В противен случай рискуваме да загубим най-ценното си богатство, което природата ни е дала – водата, която ни поддържа живи.