О т върха на планината до вливането и в морето, реката няма нужда от човешка намеса. Независимо от терен и инфраструктура, времеви условия и климат тя намира своя път по съответната дестинация, в съжителство с животните, в хармония и спокойствие, реката е незаменима част от живота на земята. Започвайки своето приключение от най-високия хребет, преминавайки през спиращи дъха пейзажи, простирайки се надлъж и на шир из равнини, низини, полета, достигайки до тъмносините гиганти, тя е обект на експлоатация от множество живи организми, животни, насекоми, птици, риби, но най-вече хора.
Независимо от факта, че реката няма нужда от човешка намеса, ние все пак се намесваме и използваме. Служейки за лична и обществена експлоатация, ние хората, приемаме реките за даденост. Използваме ги за ВЕЦ-ове, язовири, плажове, риболов и питейна вода, което играе най-важна роля за хората. За съжаление тази връзка е едностранна. Тя дава, а ние само взимаме, без да осъзнаваме, че трябва също така и да даваме. Човешката следа, която оставяме върху реките е силно забележима, неприятна и най-вече ненужна.
Модерната цивилизация поставя проблем пред природата от голямо значение – намаляване на водните ресурси и тяхното замърсяване. Развитието на промишлените технологии прави реките съществен фактор за съществуването на човечеството. Замърсяването на водите от промишлеността се дължи основно на изхвърлянето на токсични материали, които се получават при производство. Замърсяването представлява сериозен проблем за всяка река независимо от размера. Обемът на хранителни вещества, чиито източници са предимно изкуствените и животинските торове, и битовите отпадъци, които попадат във водите на реките е много голям. Под замърсяване с хранителни вещества се разбира замърсяването на повърхностните и подпочвените води с превишени количества хранителни вещества. Естественото захранване с хранителни вещества е предпоставка за растежа на организмите, за поддържане на природната хранителна верига, а заливните низини на реките могат да усвояват и увеличени количества хранителни вещества.
От промишлени до битови, примерите за замърсяване са безкрай, без да фокусираме конкретна река, без значение името, всички те имат еднаква важност и значение и трябва да се съхраняват подобаващо.
В България има множество реки, като най-дълга река на територията е р. Дунав, а най-дълга българска река – Искър. Независимо от размерите и големината, разбира се, всяка река е красива и уникална. Независимо дали ще е рафтинг на р.Струма или регата по Дунав, риболов или пикник на р. Искър изводът е един. За да направим връзката между човек и реките, трябва да направим усилие. И като едно просто начало е събирането на битовите отпадъци след себе си.
Повод за туризъм, отдих или просто пейзаж, реките остават най-съществения фактор за развитие на човечеството и може да не изглежда проблем в настояще, но е проблем за поколения напред.
