Столицата ни е един от най-приветливите и многолики градове на света .
Тя е събрала в сърцето си спомените за вековни останки от предни цивилизации, отсядали върху й, за градежите на големи царски и дори императорски средища и вероятно много тайни на мъдри строители на храмове с различни религии през вековете. София е видяла много лица на различни култури, променяла се е и е растяла.
А върху нея се протяга една малка – от многото подземни и надземни речици, спускаща се от полите на планината Витоша, бдяща над града от високо .
Тази малка речица е почетен наблюдател на всички събития в града си.
Да, нейният град, той е такъв по-отдавна отколкото и най-стария му жител .
Спуска се от ниската част на планината и слиза полека, без да бърза много при хората .
Да ги види как градят и как живеят. Как протича, като нейния път ли е тяхното ежедневие – спокойно или никак даже. Да види усмихват ли се, докато бързо притичват нанякъде. С тази речица хората се грижат да имат добър приятел.
Стараят се да я пазят в построени за сигурността й канали, обграждат я с красиви мостове, както е този с Орлите, и сгради с които да се гордее.
Сега, а вероятно винаги е било – не забравят да надникнат в нея, макар и да бързат .
Днес й се дивят сред гъстата гора и езерата на зеления Парк на юг, където пеят синигери и плуват патици, а на север при китния и спокоен Лозенец тичат с децата си по хълмовете му – така все до речицата .
Тя дали ще разкаже някоя от историите, които знае ...а за да ги нашепва още е нужно време – дълго да я има и да е до хората.Как протича, като нейния път ли е нашето ежедневие – спокойно или никак даже?
Да си призная не знам от къде се нарича Перловска тази речица, но за себе си вярвам, че е така – като перличка в голямата мида –- града.
Той я обгръща отвсякъде, а тя е в неговата ръка .
Реката е била в сърцето на града, преди дори той да се роди, затова вероятно много я обича, а с обичта е така – пазиш най-скъпото си – една малка речица.
Вярвам, че с обич към това което има, човек може да го опази .
